Скрадъл (Scrudle) – три в едно, кухненски инструмент, който няма да остави и троха в тигана ви

Скрадъл - 3 в 1 заменящ лъжицата, шпатулата и черпака

Скрадъл - 3 в 1 уред, заменящ лъжицата, шпатулата и черпака

Маргарет О’Калаган (65 г.) изобрети много практичен кухненски инструмент, обединяващ ведно лъжица, шпатула и черпак. С това свое изобретение, тя спечели конкурса, организиран от фирма Finish, производител на таблетки за миялни машини и спечели 10 000 паунда. Нейното изобретение се състезава на финала с още няколко иновативни и практични кухненски приспособления, сред които готварски калкулатор, въртяща се тава за печене и други. Освен паричната награда, Маргарет О’Калаган спечели похвалите на журито, оглавявано от самия Хестън Блументъл. Той описа нейното изобретение като: „иновативно, практично и нещо, което аз бих използвал в кухнята.”

Предната част на инструмента е равна и плоска и позволява събирането на последните остатъци ястия от тавата или тигана. Става и за супи, яхнии и други готвени ястия. Предвижда се уреда да бъде предлаган на пазара на цена под 5 паунда, като изработката му е от силикон за пластичност и устойчивост.

Идеята за практичния уред осенила Маргарет О’Калаган, в момент, в който се е опитвала да събере с черпака остатъци от телешка яхния. „Мразя разхищението и не харесвам факта, че готвачите, които гледаме по телевизията оставят толкова много по съдовете”, казва тя. „Знам, че нямат време, но се дразня.”

Англичанката отнася чек за 10 000 още по време на състезанието, но това не е всичко. Организаторите са изчислили, че очакваната сума от авторските права на продукта ще бъде в размер на около още 40 000 паунда. Как ще си похарчи парите тя? „Първото нещо, което ще направя, е да наема някой да ми изчисти фурната”, казва Маргарет.

Маргарет О'Калаган, изобретила Скрадъл, който й донесе 10 + 40 хил. пауда и похвалата на Хестън Блументъл

Маргарет О'Калаган, изобретила Скрадъл, който й донесе 10 + 40 хил. пауда и похвалата на Хестън Блументъл

Най-странните храни в света – Част втора

Kæstur hákarl (или ферментирала акула) – Исландия

Kæstur hákarl (превод от исландски: гнила акула ) - полуразложена, кайзерована Гренладска полярна акула

Kæstur hákarl (превод от исландски: гнила акула) - полуразложена, кайзерована Гренладска полярна акула

Това е гренландска акула, приготвена чрез специален ферментационен процес и в последствие сушена 4-5 месеца. Хакарл има ясен амониев аромат и вкус на риба, подобен на отлежало сирене. Толкова е странно това ястие, че дори част от самите исландци отказват да го опитат.

Акулата сама по себе си не е ядлива, когато е прясна. Това се дължи на високото съдържание на пикочна киселина и триметиламинив оксид – веществото, на което се дължи специфичната миризма на развалена морска храна. След обработка обаче, акулата може да се консумира.

Хакарл рядко се яде самостоятелно, обикновено се сервира като част от Þorramatur – селекция традиционни исландски ястия, предимно месо и рибни продукти, приготвени по традиционен начин и поднесени на Þorrablót (зимен фестивал, провеждан в края на януари и началото на февруари). Хакарл можете да намерите и в исландските магазини през цялата година и някои го консумират през всички сезони.

Традиционният начин за приготвяне на това ястие се състои от няколко прости стъпки – акулата се почиства от вътрешностите и главата, и след това се поставя в плитка дупка в песъчлива почва. Покрива се с пясък и чакъл, а най-отгоре се поставят камъни, които да я притискат. По този начин цялото водно съдържание се “изстисква” от рибата. Акулата ферментира по този начин от 6 до 12 седмици, в зависимост от сезона.

Още по време на това “отлежаване”, акулата вече е придобила голяма част от специфичната си, доста

Kæstur hákarl купена от магазина

Kæstur hákarl купена от магазина

неприятна миризма. Но не напълно! Веднъж извадена от пясъка, тя се нарязва на дълги парчета, които се сушат няколко месеца. По време на сушенето се образува кафява коричка, която, преди да бъде нарязан и поднесен този деликатес, се отстранява.

Обикновено хората, които я опитват за пръв път, са посъветвани да си запушат носовете, тъй като миризмата е много по-силна от вкуса. Поднася се нарязана на малки кубчета на клечка за зъби, заедно шот от местния вариант на Akvavit, наречен Brennivin. Има две разновидности – glerhákar – по-жилава и червеникава, от месото около стомаха и skyrhákarl – бяла и по-крехка, от тялото.

Змийско вино – Vietnam

Змийското вино произхожда от Виетнам, но е популярно и в други страни в югоизточна Азия, като Тайланд, Лаос и Камбоджа. Тази популярност се дължи на влиянието на традиционната китайска медицина в тези

Виетнамско змийско вино

Виетнамско змийско вино

страни, според която змийското вино има важни лечебни свойства, подсилва и стимулира цялостно организма.

Отровните змии не се ценят заради месото им, а за да се използва тяхната “есенция” – змийската отрова. Рецептата всъщност е много проста – слагате голяма отровна змия в стъкленица или достатъчно голяма бутилка и доливате с оризово вино. Могат да се добавят също по-малки змии и лечебни билки, след което така приготвената смес се оставя за дълги месеци. Това вино се пие като лекарство в малки чашки или купички. На как така не е отровно? Змийската отрова е субстанция на протеинова основа, която се модифицира и “дезактивира” от етанола във виното.

Наздраве!

Кафе от цивета (Kopi Luwak или Civet coffee), най-скъпото кафе в света – Суматра, Индонезия

Азиатска палмова цивета в акция

Азиатска палмова цивета в акция

Тази кандидатура за странност е безспорна. Защо? Най-скъпото кафе в света всъщност се прави не от истински зърна кафе, а от изпражненията на азиатската палмова цивета. Тя е малък бозайник с размерите на котка, обитаваща зелените кафеени плантации в Югоизточна Азия и Южен Китай. Ако търсите изключително кафе с невероятен аромат и вкус, най-вероятно е това. Ако не друго, кафето от цивета със сигурност е най-рядко срещаното. То дължи интензивния си, но деликатен вкус, както и липсата на послевкус на факта, че кафето е частично ферментирало, преминавайки през хранителната система на циветата.

Историята е такава: тези пухкави зверчета избират най-добре узрелите и свежи плодове на кафето. При храносмилането кафените зърна получават уникална обработка – комбинацията от ензими в стомаха на циветата нарушава протеините на кафето, на които се дължи горчивия му вкус. След като циветите се “освободят” от обяда си, работници събират директно от земята стегнатите пакетчета с кафени зърна. След измиване тези зърна се препичат съвсем леко, за да не се наруши деликатния комплексен вкус.

Въпреки, че днес става все по-лесно достъпно в целия свят, годишното производство на Kopi Luwak е само

Най-скъпото кафе в света - Kopi Luwak

Най-скъпото кафе в света - Kopi Luwak

около 500 килограма. При това положение не е странно, че това е най-скъпото кафе в света, за килограм от което трябва да сте готови да се разделите с 1000 – 1300 US долара. И, разбира се, не можете да го купите навсякъде, продава се предимно в Япония и САЩ.

В Heritage Tea Rooms Cafe, в Куинсланд, Австралия, чашка от това кафе струва 50 австралийски долара. В лондонският Sloane Square, в ресторанта към универсалния магазин Peter Jones, чашка от специалния бленд Caffe Raro (включващ Kopi Luwak и  ямайското Blue Mountain кафе), струва £50.

И така, как го искате – късо или дълго?

Гъсенична гъба (Caterpillar Fungus) – Тибет, Непал и Китай

Гъсенична гъба

Гъсенична гъба

Тази гъба е високо ценена от практикуващите тибетска и китайска традиционна медицина. Според тях тя е лечебна, използва се като средство срещу множество болести, от преумора до рак, а освен това е и мощен афродизиак. Добавена към супи или други ястия, подсилва вкуса и подобрява качествата им.

Гъсеницата (Thitarode caterpillar) е лесно податлива на гъбично “нападение”, живее под почвата на Тибетското плато и в Хималаите, на височина между 3 000 и 5 000 метра надморска височина. Гъбите атакуват ларвата, докато тя кротко се храни с корените на дървета и храсти, постепенно обхващат цялото и’ тяло и в крайна сметка я убиват и мумифицират. През пролетта или ранното лято от земята се показва тъмно кафявото до черно тяло на гъбата, което израства от главата на ларвата. Дългото, обикновено цилиндрично тяло на гъбата, може да достигне до 15 см. височина.

Килограм от тази гъба, при това най-ниското качество струва около 3 000 американски долара, като цената може да достигне до 18 000 за килограм от най-добро качество, т.е. от най-големи ларви. Годишната продукция на тази рядка гъба в Тибетското плато е около 100 до 200 тона.

Биволски пенис – Китай

Ако си падате да експериментирате с не особено популярни животински части, които в Западния свят

Биволски пенис

Биволски пенис

обикновено не влизат в менюто, Китай е подходящото място.

Там ядат всички видове пениси – от овце, кучета, тигри и каквото друго ви дойде наум. Но биволският пенис е отделна група, сам за себе си. Защо ли? Както за много други храни, за него се смята, че е мощен афродизиак и много китайци вярват, че изяждайки го, получават силата на самото животно, включително в сексуален смисъл.

Биволският пенис обикновено се приготвя на пара или пържен, или като основна съставка на известна супа. А някои го ядат и суров.

Лястовиче гнездо – Китай

Супа от лястовиче гнездо

Супа от лястовиче гнездо

Някога опитвали ли сте таралеж или гребен на петел? Не? Значи най-вероятно или никога не сте били в Китай, или сте разполагали със спасителен Макдоналдс наблизо. Да, отново Китай – почти половината необичайни ястия в света (поне според мен), произхождат оттук.

И така, ред е на супата от лястовиче гнездо. А някои от нас не са сигурни дали някога ще се осмелят да опитат жабешки бутчета или охлюви!

Този деликатес е наистина странен и на някои места носи деликатното име “хайвера на Изтока”. В Китай се сервира от 400 години и основната му съставка са слюнковите гнезда на пещерните лястовици. Те са сред най-скъпите животински продукти, консумирани от човека, и отново – приписват им се лечебни свойства като повишаване на либидото, подпомагане на храносмилането и дори облекчаване на  астмата, ако са разтворени във вода, като съставка на желатиноподобна супа. В Хонг Конг купичка от тази супа струва между 10 и 30 долара, а килограм червени лястовичи гнезда може да стигне до 10 000 долара! Добре де, хонгкогски долари, но все пак е потресаваща сума, нали!

Готвачи милионери: най-добре печелещите знаменити готвачи

Много е изписано за най-известните и най-добре печелещи световни готвачи, които виждаме навсякъде – на витрините на книжарниците, в интернет и по безбройните канали на телевизията. Те отварят нови ресторанти (понякога по няколко на година), публикуват книги, водят телевизионни предавания, подкрепят определени продукти. Бизнес списанието Форбс публикува класацията “10-те най-добре платени известни готвачи” (2008), оценявайки годишните печалби на готвачите, вариращи от 1,5 милиона долара (Антъни Бърдън) до невероятните 18 милиона (Рейчъл Рей)!

Но как успяват да спечелят толкова пари? От къде главно печелят? Новата генерация суперзвезди готвачи добавя много съставки в рецептата си за богатство – печалба от собствените им ресторанти, реклама, авторски права върху книги и публикации, и най-солидното перо от всички – телевизионната работа. За повече информация относно източниците на доходи за отделните готвачи, четете по-долу в статията – освен върху класацията на Форбс, ще хвърлим повече светлина и върху това как “10-те най-богати готвачи” са спечелили парите си, след което можете да прочете и за още няколко звезди – моите любими готвачи, чиито истории съм включил в тази листа допълнително.

Принципно телевизионните шоута играят огромна роля в успеха на много от супер богатите готвачи. Това се дължи преди всичко на факта, че по този начин стават популярни сред обикновените хора и се превръщат в любимци. А да бъдеш любимец в случая означава по-високи хонорари и приходи от авторски права от всичко, върху което сложиш името си.

Ето и класацията на Форбс за 2008:

1. Рейчъл Рей – 18 милиона долара. Р. Рей има няколко кулинарни ТВ шоута, национално ток шоу и множество рекламни договори, например с Дънкин Донътс.

2. Волфганг Пук – 16 милиона долара. Австриец по рождение, този американски готвач притежава 15 марки на изискани кулинарни продукти и можете да видите името му по рафтовете на супермаркетите и витрините със сандвичи на американските летища, както и на много други места.

3. Гордън Рамзи – 7,5 милиона долара. Към 2009 г. Рамзи притежава около 20 ресторанта, разпростирайки “империята” си от Ню Норк, през Париж и Прага до Дубай и Токио. Британецът стана известен и с реалити шоутата си – Дяволската кухня в САЩ и Кошмари в кухнята, в Англия.

4. Нобуюки Мацухиса – 5 милиона долара. Съсобственик е на 17 суши ресторанта Нобу в целия свят, включително и претъпканите от звезди ресторанти от веригата в Ню Йорк и Лос Анджелис.

5. Ален Дюкас – 5 милиона долара. Този френски готвач притежава 22 ресторанта.

6. Пола Дийн – 4.5 милиона долара. Южнячката е водещ на телевизионно кулинарно предаване, има публикувани готварски книги и мемоари и издава популярно списание.

7. Марио Батали – 3 милиона долара. Притежава 14 ресторанта в Ню Йорк, Лос Анджелис и Лас Вегас. Името му можете да срещнете и върху множество кулинарни книги и кухненски уреди, има и турнета по PBS и телевизионите ток-шоута.

8. Том Коликио – 2 милиона долара. Самоук готвач, основател на известната Gramercy Tavern в Ню Йорк, собственик на верига луксозни ресторанти Craft и не един стек хаус в САЩ, съдия в кулинарното телевизионно състезание Bravo’s Top Chef.

9. Боби Флей – 1.5 милиона долара. Звезда на кулинарен телевизионен канал, той се прочува, отваряйки Меса Грил в Ню Йорк през 1991, в който предлага южняшка кухня. Участва в сутрешното шоу на CBS, има огромно количество издадени книги.

10. Антъни Бурдейн – 1.5 милиона долара. Водещият на телевизионното супер популярно предаване „Без резервации” по Travel Channel.

Дали си заслужават парите? Моето лично мнение е, че определено да! Нищо в този живот не се получава даром, а работата в кухнята не е приказка. Именно от там са тръгнали почти всички именити готвачи-милионери в тази класация – от кухнята. А всички, които са били в кухнята, са били там дълги години, при това започвайки от най-ниското стъпало и са изработили и заслужили това, което са днес.

В скорошно свое интервю пред Таймс Онлайн, Гари Родс (48 г.), знаменит английски готвач, водещ на кулинарни предавания и собственик на няколко ресторанта, включително с Мишлен звезди, разказва своята история, типична за толкова много готвачи: ”Първата ми работа беше като чистач в кварталния ресторант – тогава бях на 15. След около осем месеца работа ме издигнаха в позиция мияч. Получавах по 7 паунда на седмица, за три дни работа, само до обяд. Бях диво щастлив. По-късно, през осемдесетте, когато бях на позиция готвач в Хилтън Амстердам, получавах по 50-60 паунда на седмица”. Звучи ли ви познато?

Не мисля, че дори днес, когато са богати и известни, им е лесно. Само си представете ако сте Гордън Рамзи или Волфганг Пук, например, какъв ли би бил деня ви? Със сигурност се скъсват от работа. Какво посвещаване и колко енергия са необходими, за да контролираш и управляваш всичките начинания, всяко едно от които в крайна сметка зависи от теб. Всички тези знаменити и богати готвачи имат нещо общо – те са много добри мениджъри, управляващи успешно както себе си, така и всичките си подчинени.

Ето и моята добавка към списъка с именити готвачи, печелещи милиони на година – хора, които уважавам и на чиито постижения се възхищавам.

Хестън Блументал (44 г.)

Хестън Блументъл

Хестън Блументал

Пионер с научен подход към храната и готвенето, чиято кухня често се описва като „молекулярна гастрономия”. Той не харесва това определение, но все пак на него света дължи революционните „сладолед с аромат на бекон и яйца” и „овесена каша с охлюви”. Един от четиримата английски готвачи с три звезди Мишлен, Хестън Блументал не е завършил кулинарно училище и е напълно самоук, запалвайки се по кулинарията по време на семейна екскурзия до Франция, когато бил малък.

През първите си години като готвач, той започнал запалено да чете и да се интересува от научната страна на нещата, като успоредно с това посещавал рибарските и месарски магазини из цял Лондон. През 1995 той купува малък, стар пъб в Брей, Беркшир, като го кръщава The Bell, а по-късно го преименува на The Fat Duck.

Ресторанти: собственик на The Fat Duck (Тлъстата патица), съсобственик на The Hinds Head пъб, пак в Брей, който се специализира в преоткриването на историческа английска храна. Тази година (2010) Блументал открива нов ресторант, този път в Лондон, който ще има три пъти капацитета на носещия три звезди Мишлен, The Fat Duck.

Телевизионни шоута: „Химия в кухнята” (2001); „В търсене на перфектното” „Хестон Блументал: Последващи приключения в търсене на перфектното” и „Пиршествата на Хестън”.

Книги: „Семейна храна: нов подход към готвенето” (2002), „Формули за аромати: Как да готвим ресторантска храна вкъщи”, „В търсене на перфектното” (2006) и „Голямата готварска книга на тлъстата патица” (2008).

Постижения: ресторанта му The Fat Duck печели класацията „Най-добър ресторант за 2005 г.” От тогава The Fat Duck е номер две в света четири поредни години (2006-2009), отстъпвайки място единствено на Ферран Адриа’ с неговия El Bulli.

Гордън Рамзи (44 г.)

Гордън Рамзи

Гордън Рамзи е единствения Британски готвач с 13 Мишлен звезди и колосално име в света на готварството и ресторантьорството. Най-известният британски готвач е със сигурност и най-прозорливия във финансово отношение.

Роден през 1966 в Джонстън, Шотландия, Рамзи израства в Глазгоу и Стратфорд на Ейвън. Първата му любов е футбола. След като бива забелязан в Оксфорд Юнайтед, подписва професионален договор с Глазгоу Рейнджърс едва 15 годишен. За съжаление нелечима контузия в коляното прекратява футболната му кариера завинаги и той продължава обучението си, записвайки се в колеж по хотелски мениджмънт. По късно чиракува при Марко Пиер Уайт, Алберт Ру, а след това във Франция при Жоел Робюшон. Няколко години по-късно той става главен готвач и съсобственик на лондонския ресторант Aubergine, с който печели първите си две Мишлен звезди.

Ресторанти: Към 2009 г. Рамзи притежава около 20 ресторанта, разпростирайки “империята” си от Ню Норк, през Париж и Прага до Дубай и Токио.

Телевизионни шоута: Той има няколко много успешни готварски шоута, които затвърждават имиджа му на темпераментен майстор-готвач, който не се спира пред нищо, в стремежа си това което прави, да бъде перфектно. В Великобритания Рамзи има 2 шоута „Hell’s Kitchen” и „The F Word”, а в САЩ „Ramsay’s Kitchen Nightmares”. Неговия бизнес партньор и тъст, Крис Хътчесън казва, че само за 2009, само от американския пазар, приходите на Gordon Ramsay Holdings Ltd. са повече от 9 млн. долара.

Книги: ”Страст към аромата” (1996), „Страст към морската храна” (1996), „Истинската джобна готварска книга” (1999), „Готвач на всички сезони” (2000), „Просто десерти” (2001), „Тайни” (2003), „Кухненски рай” (2004), „Гордън Рамзи го прави лесно” (2005), „С Гордън Рамзи лесно през цялата година”, „Неделен обяд и други рецепти от F Word”, „Топла вечеря” (2006), „Страхотни сладкиши” (2006), „Гордън Рамзи готви за приятели” (2008), „Бърза храна от Гордън Рамзи” (2008), „Гордън Рамзи – готвач три звезди” (2008), „Здравословния апетит на Гордън Рамзи” (2009), „Лабиринта на Гордън Рамзи” (2009).

Други комерсиални начинания: Маркова посуда от фин порцелан и прибори от Royal Doulton. Наскоро гамата бе обогатена и сега включва и тигани и тенджери. Рамзи рекламираше лимитирани издания на Walkers (крекери и бисквити) и Gordon’s Gin. Той има свои рубрики в Таймс и новото списание за дизайн на Channel 4. От уебсайтът му научаваме, че е и консултант на Сингапур Еърлайнс, както и на още няколко фирми.

Постижения: ”Той е един от най-великите готвачи”, казва Жан-люк Наре, директора на Мишлен гайд – изданието, което раздава Оскарите в света на ресторантьорството. Gordon Ramsay at Royal Hospital Road е единственият ресторант в Лондон с три звезди. Общо, Рамзи има 13 Мишлен звезди (2009), изпреварен единствено от французите Жоел Робюшон (25 звезди) и Ален Дюкас (18 звезди).

Най-добрите ресторанти в света

Всяка година комисия от повече от 800 именити готвачи, кулинарни критици и други експерти в областта избират най-добрия ресторант на годината. Анкетата се организира от британското списание „Ресторант” (Restaurant Magazine), което от 2002 г. избира „50-те най-добри ресторанта в света” (The World’s 50 Best Restaurants). Това е най-престижният списък, класиращ най-добрите от най-добрите ресторанти в целия свят. Публикува се всяка година през април, като следващият ще бъде обявен на 26 април, 2010.

Всъщност списъкът се състои от две части – 50-те Най-Добри Ресторанта в Света, и тези от 51-во до 100-но място. Списание “Ресторант” публикува и изчерпателен справочник, изпълнен с детайли от най-именитите ресторанти и задълбочени статии върху спечелилите челните места готвачи и ресторанти.

Списъкът с най-добрите ресторанти за 2009 година (от 1-во до 50-то място) можете да видите в края на статията.

За четири поредни години (2006 – 2009) известният испанец Ферран Адриа’ оглавява списъка с превърналия се в икона ресторант El Bulli в Каталуния, Испания. Експертите сравняват неговият стил в кухнята с иновативността на изкуството на Пикасо и считат, че той ще остави огромно наследство в развитието на готварското изкуство.

Втори, отново за четвърта поредна година, е британецът Хестън Блументал, с неговият The Fat Duck в Брей, Беркшир, Англия.

Класацията на 50-те най-добри ресторанта в света се съставя от гласовете на известни готвачи и експерти от целия свят. Ето как работи системата: светът е разделен на региони, всеки от които е председателстван от личност, избрана  въз основа на доброто си познаване на ресторантите в конкретната зона.  Всеки от тях  оглавява определена комисия, която гласува, като общо всички гласове са 4030.

Няма списък с номинации. Всеки член на тези международни комисии посочва 5 ресторанта по собствен избор – до 2 от региона, към който принадлежи, а останалите си гласове дава за ресторанти от други части на света. Важно условие, за да гласуваш за определен ресторант, е да си го посетил и да си се хранил в него през последните 18 месеца. Никой не може да гласува за собствения си ресторант.

Избраните в тази класация ресторанти не е необходимо да отговарят на определени критерии, за разлика от известната категоризация на Мишлен например. Това обстоятелство прави класацията много разнообразна и богата, и позволява на ресторанти като Momofuku Ssäm Bar, Extebarri и St John да се наредят до молекулярната кухня на Ферран Адриа’ и компания.

Класация на 50-те най-добри ресторанта за 2009 година:
1  =      El Bulli Испания Най-добрия ресторант в света и
Най-добрия ресторант в Европа
2 =       The Fat Duck Великобритания
3   ↑7    Noma Дания Избор на готвачите
4   =     Mugaritz Испания
5   ↑21  El Celler de Can Roca Spain Най-високо преместване нагоре в класацията
6   =     Per Se САЩ Най-добър ресторант в Южна, Латинска и Северна Америка
7   =     Bras Франция
8   =     Arzak Испания
9   ↑6    Pierre Gagnaire Франция
10 ↑11  Alinea САЩ
11 =     L’Astrance Франция
12 ↓7   The French Laundry САЩ
13        Osteria Francescana Италия Най-висок резултат от новите в класацията
14 ↑2    St John Великобритания
15 ↑5    Le Bernardin САЩ
16 ↑11  L’Hôtel de Ville – Philippe Rochat Швейцария
17 ↓8    Tetsuya’s Австралия Най-добър ресторант в Австралия и Югоизточна Азия
18 ↓4    L’Atelier de Joël  Robuchon Франция
19 ↓2   Jean Georges САЩ
20        Les Créations de Narisawa Япония Най-добър ресторант в Азия, нов в класацията
21 ↑18  Chez Dominique Финландия
22 ↑21  Ristorante Cracco Итаия
23 ↑12  Die Schwarzwaldstube Германия
24 ↑16  D.O.M. Бразилия
25 ↑9    Vendôme Германия
26 ↑2    Hof van Cleve Белгия
27         Masa САЩ Завръщане в класацията
28 ↓16 Gambero Rosso Италия
29 ↑13  Oud Sluis Холандия
30         Steirereck Австрия Нов в класацията
31         Momofuku Ssäm Bar САЩ Нов в класацията
32 ↑16   Oaxen Skärgårdskrog Швеция
33 ↓4   Martin Berasategui Испания
34 ↓4    Nobu London Великобритания
35         Miraz Франция Нов в класацията
36 ↓17  Hakkasan Великобритания
37 ↑13  Le Quartier Français Южна Африка Най-добър ресторант в Близкия Изток и Африка
38         La Colombe Южна Африка Завръщане в класацията
39 ↑5    Asador Etxebarri Испания
40         Le Chateaubriand Франция Нов в класацията
41 =     Daniel САЩ
42      Combal.Zero Италия Завръщане в класацията
43 ↓28  Le Louis XV Монако
44 ↑3   Tantris Германия
45        Iggy’s Сингапур Нов в класацията
46        Quay Австралия Нов в класацията
47 ↓2   Les Ambassadeurs Франция
48 ↓25 Dal Pescatore Италия
49 ↓13 La Calandre Италия
50       Mathias D Швеция Нов в класацията

Най-странните храни в света – Част първа

На път сте да прочетете моят подбор на най-странни и необичайни храни от целия свят. Някои от тях могат да бъдат повече от неапетитни за болшинството хора. Предупреждавам тези от вас, които не искат да си развалят обяда: по-добре не четете нито една от двете части на тази статия, прескочете я и си намерете интересно четиво между другите статии.

И така, продължаваме… Сигурно сте чували мъдрия съвет “Ако не можеш да го произнесеш, не го яж”, нали? Оставям на вас да прецените, след като прочетете долните редове, дали да последвате този съвет следващия път, когато се сблъскате с  Kæstur hákarl например.

По време на множеството ми пътувания съм виждал наистина много странна и необичайна храна, която често се счита за деликатес от местното население. Какво ядат хората винаги е било интересна тема за мен, затова и реших да напиша този списък с най-странните храни, които съм срещал. В тази “класация” участват храни, с които съм се запознавал и опитвал в някои от пътуванията си, и такива, които съм намерил в Интернет и съм проучил.

Не че препоръчвам консумацията на някое от ястията по долу, искам единствено да  споделя с вас някои от храните по света, които са ме изумили. Вижте най-странните от странните – само не се опитвайте да произнесете имената им.

Черно пиле (или wu gu ji) – Тайван

(Ще започна с нещо малко по-щадящо за начало…)

Черното пиле се счита за нещо като деликатес в Тайван. Някои хора се отвращават като го видят, но аз считам, че то всъщност е интересно – и на вид, и на вкус. Вярно, отнема известно време да се свикне с цвета му. Черното пиле се казва така, защото кожата и костите му са черни, а месото е малко по-тъмно от това на обикновеното (бяло) пиле.

Супа от цяло черно пиле и бистър тъмен бульон

Не бъди егоист, раздели с приятели!

В Китай го наричат „чернокостно пиле” (wu gu ji). Там то е на особена почит и му се приписват различни лечебни свойства още от VІІ-VІІІ век. Счита се, че черното пиле е полезно за здравето преди всичко заради високото съдържание на антиоксиданти. Супата от черно пиле е задължителен елемент в менюто на родилките, за по-бързо възстановяване на енергията. Всъщност, лечебните му свойства не се отнасят само до единия от половете.

В азиатския дом „Силки”, както още е известно черното пиле, най-често се приготвя във вид на ароматна, кехлибарена супа с бистър бульон, с джиджифил, женшен и сушени червени фурми.

Чуньо бланко (chuño blanco), натурално сушени чрез замразяване картофи – Перу и Боливия

(сладката история на горчивия картоф)

Някои общности в Андите все още използват традиционния метод за обработка на местен вид горчиви картофи. Те стават ядливи, едва след като преминат продължителна обработка и се превърнат в Чуньо Бланко (chuño blanco). Процесът на замразяване  и дехидратация може да отнеме до 50 дни. Местните се възползват от уникалната география, определяща климатичните условия в Андите през „сухия сезон”: минусови температури през нощта и силното слънце през деня. В Перуанските планини сезона на приготвяне на Чуньо Бланко е юни и юли.

Чуньо бланко

Картоф ли?

Екстремните вариации в температурата в Андите се дължат на високата надморска височина на тези части на Перу и Боливия, които всъщност се намират в тропическия географски пояс. Така се образува перфектната среда за този метод на обработка на местните картофи, които иначе са изключително горчиви. Ето как го правят местните:

Накисване:
След първото замразяване, картофите се слагат в специално издълбани в речните камъни и скали дупки, потопени под водата. Така те престояват там до 30 дни.

Първо обелване:
Картофите се изваждат и се оставят да замръзнат през нощта. На следващия ден се обелва горния слой кора и се изстискват, за да се отдели почти цялото водно съдържание.

Сушене:
Обелените картофи се оставят на директна слънчева светлина за 10-15 дни, докато не се постигне почти пълна дехидратация.

Последно обелване:
Дехидратираните картофи се търкат един в друг, за да се премахнат и последните частични останки от кората. Така, чуньо бланко заприличва на тебеширени обли камъни с голяма твърдост.

По този начин, продукта е готов за дълго съхранение и изкарване на местните пазари, където се счита за голямо изкушение. От него те приготвят супи, яхнии, дори и десерти, често го смилат на брашно, от което се правят питки.

Кейк от свинска кръв на клечка (zhū xiě gāo) – Тайван

(От личен опит знам, че това не е като сладолед на клечка…)

В Тайван сладкиш от свинска кръв на клечка можеш да си купиш от улицата така, както в България сладолед на клечка. Основните съставки на разпространения сладкиш са свинска кръв и ориз.

Кейк от свинска кръв и ориз на клечка

Някой иска и десерт?

Ако се държите с продавача учтиво, ще ви го овалят в смес от настъргани фъстъци и кориандър, след което можете да си топнете от някой от множеството сладко-лютиви сосове.

Как да го намерите, когато сте в Тайван? Няма да е трудно, просто като се разхождате по улицата, обръщайте внимание на коя сергия е опашката – почти е сигурно, че сте го намерили. Все пак да ви обърна внимание, че трябва да отидете рано сутрин, към 6, след това кейковете обикновено са разграбени. Така че бързайте!

Жив октопод (sannakji) – Южна Корея

За разлика от калмарите, които ние ядем неподвижни, корейците често си поръчват и съответно получават октоподите си живи и мърдащи. В други случаи, бейби октоподите се транжират пред клиента и сервират мигновено. Да, разбира се -  поляти с малко сусамено олио. Корейските експерти на това ястие казват, че то трябва да се яде веднага – колкото по-бързо, толкова по-добре.

Жив бейби октопод под капака на чиния със салата

Дали нямаше да е по-лесно в Сървайвър?

Предполагам че забавната част се заключава в това, да укротиш пипалцата в устата си, докато те си правят парти там.

Някой иска ли десерт?

Пържен скакалец Уганда

Има повече от дузина държави в света, в които се ядат насекоми, но Уганда трябва да е шампиона сред всичките. Скакалците тук се ловят през дъждовния сезон (ноември) и се консумират сурови или сготвени, като се явяват един от местните деликатеси. Така в сезона им на пазара ще намерите голямо разнообразие – със и без крака и крила, сурови и пържени…

Жена от Уганда слага скакалец в устата си

Ей сега ще ти покажа как се прави...

Ако ще хапвате насекомо за първи път, то изберете нещо пържено и хрупкаво и имайте чаша вино или бира под ръка – така  е много по-лесно да го задържите в стомаха си.

Дуриян Краля на плодовете (поне според някои..) - Малайзия

Зелено-жълтеникав, покрит с иглички, дурияна прилича на огромен кестен. Но не е… и то най-вече заради смайващата си воня, която го различава от всички други плодове.

Толкова е силна миризмата на мърша, че в Малайзия той е забранен да се внася на множество публични места – автобуси, хотели, самолети и т.н., в които дори могат да се видят специални забраняващи дурияна знаци. Твърде силният аромат на този бодлив плод може да разгони туристите, но малайзииците обожават тестения му вкус. За дурияна се смята, че има свойствата на афродизиак. В Малайзия дори съществува поговорка по темата: “Когато дурияните са паднали, фустите са вдигнати…”

Мъжка ръка държи Дуриян

Дръж го високо и далеч от носа!

Вкусът на дорияна може да бъде от сладък до кисел, като във втория случай това не е непременно неприятно. Някои са по-скоро сухи, други – кремообразни като сладолед или шоколад. Хубавия дориян обикновено има голямо количество плът между външната обвивка и ядката. Самата ядлива част може да бъде отделена от ядката от вътрешна кожица, която е също толкова вкусна.

За мен дурияна е едно от онези неща, които или обожаваш, или мразиш!

Дървесна гъсеница (witchetty grub) – Австралия

Живеещи в определен вид австралийска акация (Witchetty Bush), тези огромни бели гъсеници са всъщност ларвите на гигантски австралийски молци. Деликатес за местните аборигени от векове, днес те се радват на особена популярност. Толкова голяма, че при скорошна визита на Принц Чарлс в Алис Спрингс, Австралия, му бе предложена една за дегустация. Той отказал…

Готвачи дърват голяма табла с хапки с гъсеници

Добре че само се усмихвате и не се облизвате...

Гъсениците са около 12 см дълги и около 3 см в диаметър. Въпреки внушителния си размер, те не са лесни за хващане, защото живеят в корените на акацията и се изисква определено майсторство, за да се извадят от там.

Аборигените са ги яли сурови, а в съвременните луксозни ресторанти те минават различна топлинна обработка, преди да се превърнат в скъпи и калорични предястия. Не съм ги опитвал, но познавачите казват, че центъра е изпълнен със сокове, а месото е леко сладникаво, и наподобяващо пилешко, или с дъх на яйца. Ако сте в Австралия, от супермаркета можете да си купите и супа от гъсеници в консерва.

Разбирам да почиташ традициите на предците си (в случая с австралийците-на аборигените), но да хапваш гъсеници в скъп ресторант ми идва в повече…