The best restaurants in the World

Every year a panel of over 800 chefs, critics and other industry experts from around the World, choose the best restaurant of the year. The poll is organized by Restaurant Magazine – a British magazine, from 2002 has been producing The World’s 50 Best Restaurants.

This is the most prestigious list, ranking the best of the best  restaurants in the world, and it is published in April of each year (next one coming out on 26 April, 2010).

The list actually contains two parts – 1-50 Best Restaurants in the World and 51-100 Best Restaurants in the World. Guide). The Restaurant Magazine publishes a comprehensive guide, packed with details of the world’s greatest restaurants, including in depth articles about the winning restaurants and chefs.

The list of  is at the end of the article.

For four years in a row (2006 – 2009) the famous Spaniard Ferran Adrià tops the list with his iconic  El Bulli restaurant in Catalonia, Spain (watch video bellow). Experts compare his cooking to the innovative art of Piccaso and insist he will leave a huge legacy in the development of cooking as an art. Second, again for four consecutive years, is the Brit Heston Blumenthal, with his The Fat Duck, in Bray, (Berkshire, England).

The World’s 50 Best Restaurants list is compiled from the votes of chefs and experts from around the World. Here is how the system works:

The world is divided into regions, with a chairperson in each region appointed for their knowledge of their part of the restaurant world. They chair each selected voting panel, who cast a total of 4,030 votes.

There is no list of nominees; each member of our international voting panel votes for their personal choice of five restaurants. They may vote for up to two restaurants in their own region, the remaining votes must be cast outside their home region. Nobody is allowed to vote for their own restaurant and voters must have eaten in the restaurants they nominate within the past 18 months.

Contrary to popular belief, the Restaurants selected do not have to meet any criteria like Michelin or other guides. This has allowed restaurants like Momofuku Ssäm Bar, Extebarri and St John to be among the molecular and traditional cuisines of Restaurants like The Fat Duck to Les Ambassadeurs.

1  =      El Bulli Spain The World’s Best Restaurant &
Best Restaurant in Europe
2 =       The Fat Duck UK
3   ↑7    Noma Denmark Chef’s Choice
4   =     Mugaritz Spain
5   ↑21  El Celler de Can Roca Spain Highest climber
6   =     Per Se USA Best Restaurant in the Americas
7   =     Bras France
8   =     Arzak Spain
9   ↑6    Pierre Gagnaire France
10 ↑11  Alinea USA
11 =     L’Astrance France
12 ↓7   The French Laundry USA
13        Osteria Francescana Italy Highest New Entry
14 ↑2    St John UK
15 ↑5    Le Bernardin USA
16 ↑11  L’Hôtel de Ville – Philippe Rochat Switzerland
17 ↓8    Tetsuya’s Australia Best Restaurant in Australasia
18 ↓4    L’Atelier de Joël  Robuchon France
19 ↓2   Jean Georges USA
20        Les Créations de Narisawa Japan Best Restaurant in Asia, New Entry
21 ↑18  Chez Dominique Finland
22 ↑21  Ristorante Cracco Italy
23 ↑12  Die Schwarzwaldstube Germany
24 ↑16  D.O.M. Brasil
25 ↑9    Vendôme Germany
26 ↑2    Hof van Cleve Belgium
27         Masa USA Re Entry
28 ↓16 Gambero Rosso Italy
29 ↑13  Oud Sluis Netherlands
30         Steirereck Austria New Entry
31         Momofuku Ssäm Bar USA New Entry
32 ↑16   Oaxen Skärgårdskrog Sweden
33 ↓4   Martin Berasategui Spain
34 ↓4    Nobu London UK
35         Miraz France New Entry
36 ↓17  Hakkasan UK
37 ↑13  Le Quartier Français South Africa Best Restaurant in the Middle East and Africa
38         La Colombe South Africa Re-Entry
39 ↑5    Asador Etxebarri Spain
40         Le Chateaubriand France New Entry
41 =     Daniel USA
42      Combal.Zero Italy Re-Entry
43 ↓28  Le Louis XV Monaco
44 ↑3   Tantris Germany
45        Iggy’s Singapore New Entry
46        Quay Australia New Entry
47 ↓2   Les Ambassadeurs France
48 ↓25 Dal Pescatore Italy
49 ↓13 La Calandre Italy
50       Mathias D Sweden New Entry

Най-странните храни в света – Част първа

Черно пиле (или wu gu ji) – Тайван

(Ще започна с нещо малко по-щадящо за начало…)

Черното пиле се счита за нещо като деликатес в Тайван. Някои хора се отвращават като го видят, но аз считам, че то всъщност е интересно – и на вид, и на вкус. Вярно, отнема известно време да се свикне с цвета му. Черното пиле се казва така, защото кожата и костите му са черни, а месото е малко по-тъмно от това на обикновеното (бяло) пиле.

Супа от цяло черно пиле и бистър тъмен бульон

Не бъди егоист, раздели с приятели!

В Китай го наричат „чернокостно пиле” (wu gu ji). Там то е на особена почит и му се приписват различни лечебни свойства още от VІІ-VІІІ век. Счита се, че черното пиле е полезно за здравето преди всичко заради високото съдържание на антиоксиданти. Супата от черно пиле е задължителен елемент в менюто на родилките, за по-бързо възстановяване на енергията. Всъщност, лечебните му свойства не се отнасят само до единия от половете.

В азиатския дом „Силки”, както още е известно черното пиле, най-често се приготвя във вид на ароматна, кехлибарена супа с бистър бульон, с джиджифил, женшен и сушени червени фурми.

Чуньо бланко (натурално сушени чрез замразяване картофи) – Перу и Боливия

(сладката история на горчивия картоф)

Някои общности в Андите все още използват традиционния метод за обработка на местен вид горчиви картофи. Те стават ядливи, едва след като преминат продължителна обработка и се превърнат в Чуньо Бланко (chuño blanco). Процесът на замразяване  и дехидратация може да отнеме до 50 дни. Местните се възползват от уникалната география, определяща климатичните условия в Андите през „сухия сезон”: минусови температури през нощта и силното слънце през деня. В Перуанските планини сезона на приготвяне на Чуньо Бланко е юни и юли.

Чуньо бланко

Картоф ли?

Екстремните вариации в температурата в Андите се дължат на високата надморска височина на тези части на Перу и Боливия, които всъщност се намират в тропическия географски пояс. Така се образува перфектната среда за този метод на обработка на местните картофи, които иначе са изключително горчиви. Ето как го правят местните:

Накисване:
След първото замразяване, картофите се слагат в специално издълбани в речните камъни и скали дупки, потопени под водата. Така те престояват там до 30 дни.

Първо обелване:
Картофите се изваждат и се оставят да замръзнат през нощта. На следващия ден се обелва горния слой кора и се изстискват, за да се отдели почти цялото водно съдържание.

Сушене:
Обелените картофи се оставят на директна слънчева светлина за 10-15 дни, докато не се постигне почти пълна дехидратация.

Последно обелване:
Дехидратираните картофи се търкат един в друг, за да се премахнат и последните частични останки от кората. Така, чуньо бланко заприличва на тебеширени обли камъни с голяма твърдост.

По този начин, продукта е готов за дълго съхранение и изкарване на местните пазари, където се счита за голямо изкушение. От него те приготвят супи, яхнии, дори и десерти, често го смилат на брашно, от което се правят питки.

Кейк от свинска кръв на клечка (zhū xiě gāo) – Тайван

(От личен опит знам, че това не е като сладолед на клечка…)

В Тайван сладкиш от свинска кръв на клечка можеш да си купиш от улицата така, както в България сладолед на клечка. Основните съставки на разпространения сладкиш са свинска кръв и ориз.

Кейк от свинска кръв и ориз на клечка

Някой иска и десерт?

Ако се държите с продавача учтиво, ще ви го овалят в смес от настъргани фъстъци и кориандър, след което можете да си топнете от някой от множеството сладко-лютиви сосове.

Как да го намерите, когато сте в Тайван? Няма да е трудно, просто като се разхождате по улицата, обръщайте внимание на коя сергия е опашката – почти е сигурно, че сте го намерили. Все пак да ви обърна внимание, че трябва да отидете рано сутрин, към 6, след това кейковете обикновено са разграбени. Така че бързайте!

Жив октопод (sannakji) – Южна Корея

За разлика от калмарите, които ние ядем неподвижни, корейците често си поръчват и съответно получават октоподите си живи и мърдащи. В други случаи, бейби октоподите се транжират пред клиента и сервират мигновено. Да, разбира се -  поляти с малко сусамено олио. Корейските експерти на това ястие казват, че то трябва да се яде веднага – колкото по-бързо, толкова по-добре.

Жив бейби октопод под капака на чиния със салата

Дали нямаше да е по-лесно в Сървайвър?

Предполагам че забавната част се заключава в това, да укротиш пипалцата в устата си, докато те си правят парти там.

Някой иска ли десерт?

Пържен скакалец Уганда

Има повече от дузина държави в света, в които се ядат насекоми, но Уганда трябва да е шампиона сред всичките. Скакалците тук се ловят през дъждовния сезон (ноември) и се консумират сурови или сготвени, като се явяват един от местните деликатеси. Така в сезона им на пазара ще намерите голямо разнообразие – със и без крака и крила, сурови и пържени…

Жена от Уганда слага скакалец в устата си

Ей сега ще ти покажа как се прави...

Ако ще хапвате насекомо за първи път, то изберете нещо пържено и хрупкаво и имайте чаша вино или бира под ръка – така  е много по-лесно да го задържите в стомаха си.

Дуриян Краля на плодовете (поне според някои..) - Малайзия

Зелено-жълтеникав, покрит с иглички, дурияна прилича на огромен кестен. Но не е… и то най-вече заради смайващата си воня, която го различава от всички други плодове.

Толкова е силна миризмата на мърша, че в Малайзия той е забранен да се внася на множество публични места – автобуси, хотели, самолети и т.н., в които дори могат да се видят специални забраняващи дурияна знаци (виж малката снимка). Твърде силният аромат на този бодлив плод може да разгони туристите, но малайзииците обожават тестения му вкус. За дурияна се смята, че има свойствата на афродизиак. В Малайзия дори съществува поговорка по темата: “Когато дурияните са паднали, фустите са вдигнати…”

Мъжка ръка държи Дуриян

Дръж го високо и далеч от носа!

Вкусът на дорияна може да бъде от сладък до кисел, като във втория случай това не е непременно неприятно. Някои са по-скоро сухи, други – кремообразни като сладолед или шоколад. Хубавия дориян обикновено има голямо количество плът между външната обвивка и ядката. Самата ядлива част може да бъде отделена от ядката от вътрешна кожица, която е също толкова вкусна.

За мен дурияна е едно от онези неща, които или обожаваш, или мразиш!

Дървесна гъсеница (witchetty grub) – Австралия

Живеещи в определен вид австралийска акация (Witchetty Bush), тези огромни бели гъсеници са всъщност ларвите на гигантски австралийски молци. Деликатес за местните аборигени от векове, днес те се радват на особена популярност. Толкова голяма, че при скорошна визита на Принц Чарлс в Алис Спрингс, Австралия, му бе предложена една за дегустация. Той отказал…

Готвачи дърват голяма табла с хапки с гъсеници

Добре че само се усмихвате и не се облизвате...

Гъсениците са около 12 см дълги и около 3 см в диаметър. Въпреки внушителния си размер, те не са лесни за хващане, защото живеят в корените на акацията и се изисква определено майсторство, за да се извадят от там.

Аборигените са ги яли сурови, а в съвременните луксозни ресторанти те минават различна топлинна обработка, преди да се превърнат в скъпи и калорични предястия. Не съм ги опитвал, но познавачите казват, че центъра е изпълнен със сокове, а месото е леко сладникаво, и наподобяващо пилешко, или с дъх на яйца. Ако сте в Австралия, от супермаркета можете да си купите и супа от гъсеници в консерва.

Разбирам да почиташ традициите на предците си (в случая с австралийците-на аборигените), но да хапваш гъсеници в скъп ресторант ми идва в повече…