Sponsored Links

Easy AdSense by Unreal

Най-старите ресторанти в света

Чудили ли сте се някога кои са най-старите ресторанти в света? Може би дори вече сте били в някой от тях, и сте хапвали в “институция”, без да го знаете?

Винаги съм бил много любопитен защо някои ресторанти са далеч по-популярни от други и защо продължават да се радват на успех в продължение на десетки, а в определени случаи и на стотици години.

Този постинг отразява моето любопитство към най-старите ресторанти в света. Някои от тях са от наполеонови времена, други са дори и по-стари. Тези, които са преминали през добро и лошо, трудно и лесно, имали са възходи и падения, но все пак все още съществуват, и се радват на успех и нестихващ интерес.

Каква е тайната на дълголетието им? Прочетете историята на всеки ресторант по-долу, за да откриете особените обстоятелства, съпътстващи успеха им.

Официално, дори регистриран в Книгата на Гинес, най-стария ресторант в света е  Botin в Мадрид, отворил през 1725. При все това, има няколко други ресторанта, които твърдят, че са отворили врати далеч по-рано. За мен това няма значение, в никакъв случай не съм имал за цел да правя класация на по- и най-стари ресторанти. По-скоро любопитството ми бе насочено не само към това кога и как са възникнали, а и какво представляват те в днешно време.

BOTIN RESTAURANT – МАДРИД, ИСПАНИЯ

Основан: 1725

Casa Botin ресторант, Мадрид, Испания

Casa Botin ресторант, Мадрид, Испания

Botin е основан от французина Жан Ботин и съпругата му и първоначално се е казвал Casa Botín. След като племенника Кандидо Реми го наследява, той сменя името на Sobrino de Botín, което оцелява до ден днешен.

Интериор:

Ресторантът се разполага в сграда от 16-ти век, в старата част на Мадрид и е едно от задължителните неща, които човек трябва да види, когато е в столицата на Испания. Салоните са разположени на четири етажа, като подовете са завършени с местна теракота, по която са минали десетки хиляди хора, а по таваните се виждат дървени греди, чиято възраст е почти 300 години. Във всяка зала има стари печки от ковано желязо на същата възраст.

Свързаност с известни хора:

Казват, че Гоя е работил в ресторанта (макар, че не казват като какъв) преди да стане художник. Хемингуей пък бил чест гост и дори го провъзгласил за един от любимите си ресторанти.

Специалитети:

Cochinillo asado (Печено прасенце-сукалче) and cordero asado (Печено агне)

Адрес:

Botin Restaurant, 17 Calle Cuchilleros, Madrid

RULES RESTAURANT – ЛОНДОН, АНГЛИЯ

The Rules ресторант, Лондон, Англия

The Rules ресторант, Лондон, Англия

Основан: 1798

Rules е основан от Томас Рул през 1798, което го прави най-стария ресторант в Англия.

Интериор:

Ресторантът заема самостоятелна къща, а отделните помещения с различен размер са разположени на три етажа. Най-голямото е това на нивото на улицата, което заема площта на целия етаж. Специфичният детайл, който веднага прави впечатление, са куполите със стъклописи, пропускащи много естествена светлина. Иначе декора е много традиционен и наситен – дървени панели по стените, с много старинни снимки и картини на редовни клиенти от миналия и по-миналия век.

Свързаност с известни хора:

През дългата си история и поради уникалната си локация в центъра на Лондон, сред дузина театри и Националната Опера, Рулес е бил буквално претъпкан с всякакви хора на изкуството – артисти, поети, писатели, както и журналисти и адвокати. Сред множеството известни личности, редовни посетители са били: Хенри Ървинг, Лорънс Оливие, Бъстър Кийтън, Чарли Чаплин и Джон Баримор.

Специалитети:

Рулес се специализира в традиционна английска храна с фокус върху дивеча. Бидейки един от най-известните дивечови ресторанти в Лондон, Рулес сменя менюто си по няколко пъти в годината, в зависимост от ловните сезони. Ресторантът притежава огромно имение в провинцията, от където бива снабдяван с дивеч. Освен това клиентите могат да опитат традиционно приготвени солени и сладки пайове и пудинги, ростбиф и стриди.

Адрес:

35 Maiden Lane, Covent Garden, London WC2E 7LB

UNION OYSTER HOUSE – БОСТЪН, САЩ

Union Oyster House, Бостън, САЩ

Union Oyster House, Бостън, САЩ

Основан: 1826

Union Oyster House първоначално се е казвал “Atwood and Bacon Oyster House” – на имената на двамата си основатели. Ресторантът се помещава в сграда, строена през 40-те години на 18 век, около 30 години преди Американската революция. Този ресторант не само е най-стария в Бостън, но и най-стария в САЩ ресторант, който не е прекратявал дейността си.

Свързаност с известни хора:

През 1796, бъдещия крал на Франция Луи-Филип е живял на втория етаж, като се е препитавал с преподаване на уроци по френски език на модерните бостънски дами… По късно Луи-Филип се завръща във Франция и се явява последният управлявал държавата монарх от 1830 до 1848.

Неговата дъщеря принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска е майка на българския княз, а по-късно цар Фердинанд I.

Връщайки се на ресторант Union Oyster House, през 50-те и 60-т години на 20-ти век, той е един от любимите на клана Кенеди и особено на Джон Кенеди. В негова памет днес, на  втория етаж на ресторанта има сепаре, носещо името „Сепарето на Кенеди”.

Специалитети:

Множество предимно морски специалитети – стриди поднесени в черупка, както и дегустационно плато от стриди и миди за двама, включващо пълнени печени стриди, стриди Рокфелер, миди стил казино и панирани скариди.

Адрес:

Union Oyster House, 41 Union Street, Boston.

DIE LETZTE INSTANZ – БЕРЛИН, ГЕРМАНИЯ

Die letzte Instanz, Berlin, Germany

Die letzte Instanz, Берлин, Германия

Основан: 1621

Според уебсайта на заведението, първото документирано споменаване на сградата (която е дом на ресторанта в днешно време) е през 1561. Доста по-късно, през 1621 г. пенсиониран иконом на рицар открива малка дистилерия, която се явява началото на  “Die Letzte Instanz” („Последната инстанция”).

Намиращ се в историческия център на Берлин, “Die Letzte Instanz” е една от малкото средновековни сгради на немската столица, оцеляла турболенциите на вековете.

Ресторанта получава името си („Последната инстанция”) през 1924 г. след като в близост се построява местния съд. Историята гласи, че двама селяни, които са се съдели дълги години, са постигнали споразумение след тежък запой в кръчмата. Други двама пък, мъж и жена, са се отказали от развод, докато са чакали  в ресторанта да дойде време за тяхното бракоразводно дело.

Интериор:

Средновековната сграда е била изцяло реновирана през 60-те години на 20-ти век, докато интериора е запазил много от дългата си история. Има много рисунки, фотографии и картини по стените, които показват лица на постоянни клиенти или отразяват историята на ресторанта.

Свързаност с известни хора:

Най-старото и ценно парче от интериора е 200 годишната печка, облицована с керамични плочки, на която лично Наполеон се е грял и похапвал топла храна. Най-стария ресторант на Берлин е бил мястото, в което са виждали Наполеон най-често по време на окупацията на града от френските войски.

Специалитети:

Имената на повечето храни са свързани със съдебната терминология. Като кухня, ресторанта е една от последните бастилии на традиционната немска кулинария. Гостите се наслаждават на ястия от рода на волски дроб берлински стил (с нарязани ябълки, печен лук и картофено пюре), които похапват сред интересен декор, в който присъстват стерилизирани яйца в буркани.

Адрес:

Waisenstr. 14-16, 10179 Berlin

A LA PETITE CHAISE ПАРИЖ, ФРАНЦИЯ

A la Petite Chaise Париж, Франция

A la Petite Chaise Париж, Франция

Основан: 1680

Основан като страноприемница за екипажи през 1680, A La Petite Chaise вероятно е най-стария ресторант в Париж. Основан от барон De la Chaise на края на ловното му имение, днес ресторантът се радва на голям успех.

Интериор:

Интериора е много парижки, с плътно наредени малки маси, старинни дървени ламперии по стените и гипсови орнаменти.

Свързаност с известни хора:

Историята разказва, че известния през 19-ти век парижки детектив Франсоа Видок е извършил серия от арести именно в ресторанта.

Големият гастроном Жан Антелм Брия-Саварен споменава менютата на ресторанта в своята книга „Физиология на вкуса“. В края на 19-ти и самото начало на 20-ти век кабаретните звезди от Монмартър са се събирали в ресторанта, за да бъдат рисувани от Тулуз Лотрек. По-късно A La Petite Chaise се посещава от множество политици, от които най-известния е Франсоа Митеран.

Специалитети:

Менюто е изпъстрено със френски класики: пате от гъши дроб, охлюви, френска лучена супа, печена кървавица със зелени зеленчуци и патешко магре със сладко кисел сос.

Адрес:

36 rue de Grenelle, 7e, 7th Arrondissement

ЯРЪ РЕСТОРАН – МОСКВА, РУСИЯ

Яръ ресторан, Москва, Русия

Яръ ресторан, Москва, Русия

Основан: 1826

При първоначалното основаване на ресторанта през 1826 г., той се е намирал на „Кузнецкий мост”, но от 1926 г. е преместен на „Ленинградский проспект”, където дели сградата с луксозния хотел „Отель Советский”.

Интериор:

Основната зала на Яръ се казва „Цигански театър” и има невероятно високи тавани, мраморни колони, балкони и сцена, на която се изпълняват кабаретни шоута. Капацитета на ресторанта е 300 места (защо ли не се учудвам?) и във вечерите, в които има шоу, наподобява Мулен Руж.

Допълнително има VIP зала, в която има огромни огледалата и още по-огромен бял роял.

Свързаност с известни хора:

Явявайки се най-стария ресторант в Москва, Яръ е бил домакин на вечери с известни личности като Толстой, Распутин, Чехов, Горки, Сталин, Маргарет Тачър и … Крис Де Бърг и Арнолд Шварценегер!

Специалитети:

Менюто е микс от руски и френски класики като френски стриди и три вида руски черен хайвер, които можете да поръчате като предястие. Също има и много традиционни руски ястия като борш, пирожки, бийф Стрганоф и други месни и рибни специалитети.

Десертното меню е дело на звездата в световното сладкарство Лорен Кордоние от Institute Paul Bocuse. В него има сладки суфлета, сорбета, блини и авторско тирамису.

Адрес:

Москва, „Ленинградский проспект”, д. 32/2

HOSTARIA DELL‘ORSO – РИМ, ИТАЛИЯ

Hostaria dell'orso - Rome, Italy

Hostaria dell'orso - Рим, Италия

Основан: през 16-ти век

Доста е трудно да се определи годината на основаването на ресторанта, но едно е сигурно – това е най-старото, все още функциониращо място, предоставящо храна в Рим. Сградата е построена през 14-ти век, като през годините е била какво ли не и е била притежавана от кого ли не. Но основно е била нещо като хостел за прииждащите вярващи, предоставящ подслон и храна, а по-късно таверна. След като в средата на миналия век става окончателно ресторант и нощен клуб, през 1997 собствениците й я затварят.

Стига се 2002 година, когато бизнесмена Винченцо Накастро и именития италиански готвач Гуалтиеро Маркези, връщат ресторанта към живот и слава, която той никога не е имал.

Интериор:

Настанен в историческа сграда, ресторанта има чар, предоставя романтичен декор в простичък стил, съчетавайки старинното и модерното. Залите са пет, с различен капацитет от 8 до 30 места, общо настанявайки около 100 човека.

Свързаност с известни хора:

През средата на 20-ти век, ресторанта е бил посещаван от повечето от звездите на Долче Вита.

Специалитети:

В Hostaria dell’Orso Гуалтиеро Маркези представя исторически ястия като Riso Oro e Zafferano и Raviolo Aperto, които са един вид интерпретация на римската кулинария. Но менюто на ресторанта предлага и по-модерна италианска кухня като Carrè d’agnello arrosto, cipolla rossa fondente e granella di pistacchi (печени агнешки котлети със сладък лук и кашу). Ястията могат да се поръчват индивидуално или да се опита някое от многото дегустационни менюта.

Адрес:

Via dei Soldati 25c – 00186 Rome

TAVARES RICO – ЛИСАБОН, ПОРТУГАЛИЯ

Tavares restaurant, Лисабон, Португалия

Tavares restaurant, Лисабон, Португалия

Основан: 1784

Основан като кафе, сервиращо храна през 1784, Tavares както го наричат накратко, е най-стария ресторант в Лисабон и в цяла Португалия.

Интериор:

Ресторанта впечатлява с бароковия си стил, като в интериора на залата доминират позлатените повърхности и дворцовите размери. Ресторант Tavares е сред историческите архитектурни паметници на Лисабон.

Свързаност с известни хора:

Откакто е основан, Tavares е предпочитаното място на културния и политически елит на Португалия, сред който са музиканти, актьори, певци, политици и чуждестранни гости на португалската столица.

Специалитети:

Изглежда, че това е мястото, където се срещат традиционната португалска кухня и молекулярната гастрономия. Има световни класики като пате от гъши дроб, местни, като скат в сос от шампанско или рибена супа, и дивечови птици, когато им е сезона.

След чиракуване при някои от най-големите имена в световната кулинария (Ферран Адриа, Ален Дюкас и др.), младия готвач Жозе Авилез се установява в кухнята на  Tavares и тази година (2010) взима своята първа звезда Мишлен.

Адрес:

Rua da Misericórdia, 35-37, Lisbon 1200-270

РЕСТОРАНТ КРИМ – СОФИЯ, БЪЛГАРИЯ

Ресторант Крим, София, България

Ресторант Крим, София, България

Макар и поради исторически причини ние българите да не можем да се похвалим с ресторанти на по 200-300 години, реших да включа и един български. И не за да се отсрамим, а защото го харесвам и считам, че заслужава да бъде в този списък, особено съпоставен с множеството нови ресторанти в България, които или нямат история или тя е толкова кратка и тривиална, че не заслужава споменаването й.

Основан: 1940-те

Сградата, построена през 1910г., е сред най-красивите в столицата. През 1940г. къщата е поделена междутримата наследници и е преустроена вътрешно. След Втората Световна Война сградата е ползвана за кратко време от Междусъюзническата комисия, след това за руски клуб, а  впоследствие става ресторант.

Интериор:

Ресторантът в тази изключителна сграда е разположен на два етажа. Спокойна и уютна атмосфера, просторни салони с обзавеждане от естествени материали, меки класически цветове, с картини по стените.

Свързаност с известни хора:

Ресторант Крим винаги е бил притегателен център за бохемата на София. Редовни посетители са били видни писатели, художници, артисти и музиканти, а в наше време – световно известни актьори, спортисти и държавни глави. Тук са вечеряли Орнела Мути, Барбара Де Роси, Катрин Деньов, Сандрин Бонер, Морган Фрийман, Рой Шайдър, както и режисьорите Луиджи Пирели, Клод Брасьор, Кшищов Зануси, Никита Михалков и Андрей Кончаловски.

Специалитети:

В ресторанта се предлага европейска кухня със средиземноморски акценти. В менюто на ресторанта присъстват и национални български ястия. Хлябът, прясната паста, домашният сладолед, съблазнителните десерти – всичко се приготвя на място в ресторанта от италианския готвач Джовани Порку и неговия екип.

Адрес:

ул. Славянска 17, гр. София

Храна, приготвена от продукти според сезона

Благодарение на глобализацията и развитието на транспорта, можем да имаме който и да е плод или зеленчук на света, по което и да е време на годината. Но ако се поинтересувате как те се оказват на масата ви, ще се замислите следващия път, когато посегнете, за да ги купите. Зеленчука или плода, идващ от другия край на света е откъснат по-рано от нормалното, което означава, че не е напълно узрял и след това е прекарал в хладилни камери и помещения дълги дни. Това на мен хич не ми звучи като прясно, полезно, или вкусно. (При това този е по-добрия вариант! Другият включва непознати за повечето от нас химикали, които поддържат изкусителни продуктите през целия път от другия край на света до масата ви.)

Почти чувам някой да ме критикува, с аргумента че трябва да ядем разнообразна храна през цялата година. Ок, така е, особено предвид начина на живот, който водим. Но все пак не мога да разбера хората, които предпочитат продукти, пропътували 3000 км, когато има и местен вариант, или други, които искат ягоди или малини през февруари.

Без да залитам в крайности, моето мнение е, че ако искате да се храните добре, трябва да се придържате към продукти според сезона.

Ето и няколко причини, които да ви окуражат:

По-добър вкус – ако още не сте се убедили в това, попитайте който и да е готвач, и той или тя ще ви каже, че няма нищо по-добро от продукт, който е в сезона си.

По-евтино – не плащате в пъти повече за нещо, само защото се намира трудно или е пропътувало от другия край на света.

Допълнителни ползи:

Подкрепяте местните производители – когато купувате продукти според сезона, те най-вероятно са местни.

Опазвате околната среда – по-малко количество гориво за отопление на оранжерии или за транспорт от стотици или хиляди километри.

На кратко, купувайки продукти според сезона намалявате отпечатъка си върху околната среда, парите, които отделяте за храна остават в държавата, а вие се наслаждавате на ползите от прясна храна.

За мен има още една положителна страна на това да си купувам продукти според сезона – възможността да опитвам и експериментирам с нови рецепти с добре познати продукти.

Наистина е лесно, просто яжте правилните неща в правилното време: свежа салата, когато е топло и слънчево, яхния, когато навън е студено, ягоди през юни и зеле през декември.

Вие сте това, което ядете

„Кажи ми какво ядеш и ще ти кажа какъв си..”.- Жан Антелм Брия-Саварен

Изглежда много хора имат мнение относно това, какво е да се храниш добре. При все това непрекъснато виждам хора, на които сякаш им е все едно какво слагат в устата си – не се хранят здравословно, не си купуват продукти според сезона, не си готвят хранителна и разнообразна храна и като цяло не личи да се наслаждават на храната.. все неща, които са част от това, което определя доброто хранене.

Темата за доброто хранене, в това число правилното хранене, удоволствието което човек може и трябва да получава от храната и подобни, ме вълнува и често си мисля по тези въпроси. Чел съм много книги по темата, разговарял съм с много хора – лекари, ресторантьори, готвачи, приятели… Наблюдавам какво купуват и ядат хората – страшно ми е интересно. Надничам, например, в кошницата на човека до мен, когато съм на опашката в супермаркета. Или да гледам какво си взимат хората на закуска от блок масата, когато съм отседнал в хотел.

Аз не съм диетолог или нутриционист, нито съм лекар. Затова няма да ви давам научни определения и съвети как да се храните, за да сте здрави и да живеете с орлите. Тук няма да намерите новата „чудо диета”, с която ще свалите 20 кила за 2 месеца.

Аз просто ще задавам въпроси, с които се надявам да ви накарам да се замислите какво ядете. Също, ще споделям моята гледна точка за това какво и как ядем. Какво аз считам за добро хранене, и какво правя, за да си го осигуря, без да прекарвам целия си ден в кухнята.

Това, което имам предвид под добра храна, покрива няколко направления – от яденето на храна, приготвена от продукти според сезона и консумирането на свежа и прясно приготвена храна, до готвенето в къщи (като обратното на това да си купуваш замразена пица) и много други неща, за които ще пиша в следващите постинги.

Често хората спорят, че яденето на добра храна струва скъпо и не всеки може да си го позволи. Според други, да ядеш добра храна не е съвсем реално постижимо с нашия забързан и напрегнат начин на живот. И двата аргумента имат доза основание. И все пак смятам, че има много неща, които са по силите ни, за да се храним по-добре и ядем хубава храна. И най-вече, да получаваме ползи и удоволствие от храната.

Ще ми е интересно да чуя и вашето мнение, пишете какво мислите по въпроса.

Мъжете са по-добри готвачи от жените. Така ли е наистина?

Ако погледнем световно известните главни готвачи, мнозинството от тях са мъже. Може би се питате защо е така? Аз си задавам този въпрос от известно време и в търсене на отговор наблюдавам внимателно много и различни готвещи хора – приятели и роднини, професионални готвачи и любители, известни и обикновени хора. Неоспорим факт е, че най-известните световни готвачи (и най-добре печелещите) са мъже, поне огромната част от тях. Лесно се вижда, че цялата сфера на професионалната кухня е превъзхождана от мъжете…

Кой е по-добър в кухнята, мъжете или жените?

Кой е по-добър в кухнята, мъжете или жените?

Снимка: wallpaperez.info

Но какво да кажем за готвенето у дома, също толкова добре ли се справят мъжете или още по-добре? Не съм убеден в това… И по-добри ли са те (мъжете) във всеки аспект на готваркото изкуство? И в това не съм съвсем убеден.

Чувал съм всякакви аргументи, в полза на една от двете страни. Много жени биха казали, че готвенето в къщи често е толкова еднообразно и бедно, защото почти винаги е по необходимост. Или “Жените обръщат повече внимание на детайла, и затова превъзхождат мъжете в кухнята”. И още “Има много повече известни мъже готвачи по света, отколкото жени, както има много повече композитори, диригенти на оркестри и т.н., но това не означава, че жените не могат да готвят, композират или да дирижират. Просто малко от тях се занимават с тези дейности професионално”.

От своя страна, мъжете често заявяват: “Когато става въпрос за готвене, мъжете са по-креативни” или “В тази среда (на професионалната кухня) мъжете могат да “носят” повече. Или “В къщи жените готвят по-добре (особено неработещите жени), а в ресторантите мъжете са по-добри готвачи”.

И така нататък, и така нататък…

Имам няколко мои теории, и без съмнение, всяка би могла да бъде оспорвана. Прочетете ги и решете за себе си.

Първо – разграничете професионалното готвене от това в домашни условия. Тези две дейности са толкова различни, че не можем да ги мерим с един и същи аршин.

Домашното готвене

Една средностатистическа домакиня приготвя около 1000 ястия годишно. Тоест, готвенето не е луксозно хоби, а по-скоро още една задачка в дългия списък ежедневни домашни задължения, които трябва да се отметнат с ефективност и бързина. Ясно е, че след такъв ден, обикновената жена разполага с твърде малко време или енергия, за да се залови със сериозна гастрономия. И повечето жени спретват бърза, често еднообразна, но пък хранителна вечеря.

От друга страна, когато семейството очаква приятели на вечеря, в девет от десет случая готви мъжа – и обикновено се справя брилянтно. Все пак подозирам, че в този ден мъжът не е напазарувал или почистил къщата, нито е хранил и гледал децата и почти няма вероятност той да е този, който ще измие чиниите след вечерята.

Що се касае до готвенето в домашни условия, мисля, че мъжете са по-креативните от двата пола. Още повече, че те се наслаждават на храната и не страдат от  чувство за вина в тази връзка, за разлика от жените. Мъжете се отнасят към храната като към заслужено удоволствие, докато жените често са в сложни отношения на любов и омраза с нея.

Негативите на готвещия в домашни условия мъж: като начало мъжа обича да използва множество джаджи и играчки, когато готви, разхвърляйки цялата кухня до неузнаваемост. Също така, в по-голямата част от случаите, готвенето не е съчетано с каквато и да било друга дейност, като например пазаруване или измиване на съдовете. Последно, но не по значение – вечерята ще бъде сервирана с фанфари, достойни за церемония по откриването на Олимпийски игри, след което темата на разговора за цялата вечер ще се върти около това как е бил приготвен този шедьовър.

Ще се върна на жените – тяхното готвене в домашни условия е много по-прецизно, те следват инструкции и рецепти по-внимателно от мъжете. Малко вероятно е, също така, жена да си губи времето в размисъл върху предимствата на мащерката пред астрагона, на чаша вино.

Недостатъците на готвещите в домашни условия жени основно се заключават в нежеланието да поемат рискове и липсата на склонност към експериментиране.

Професионалното готвене

Кухните на ресторантите традиционно са доминирани от мъжете. Едва в последните 10-15 години сме свидетели на изгряването на жени в ролята на главни готвачи или собственици на ресторанти. Факт е, че повече мъже, отколкото жени, стават готвачи по професия. Но има причина това да е така. Да бъдеш главен готвач е всичко друго, но не и лесно. Изисква се рядка комбинация от качества и умения – трябва повече от страст към създаването на вкусна храна, издръжливост да работиш дълги часове прав в горещата кухня, устойчивост и сила на волята, за да управляваш като генерал целия персонал на една професионална кухня, желанието да задоволиш всеки, дори най-претенциозния гост, независимо от личните ти предпочитания.

Работейки като професионален готвач, скоро разбираш, че фразата “Ако не можеш да понасяш жегата, нямаш работа в кухнята” не е само метафора. И че се отнася далеч не само до физическите параметри на работата – да бъдеш главен готвач е и  психически и емоционално изискващо, през цялото време. Още повече, в толкова пресираща и конкурентна среда.

И точно тук по-голямата част от жените готвачи не успяват… но, слава богу, има изключения.

Освен това, мъжете професионални готвачи са далеч по-експеритментиращи и иновативни, и са по-склонни да поемат рискове. За да не стават обърквания, не говоря за приготвянето на розови ястия или за използването на ядливи цветя, което не е толкова иновативно, нито експериментално, а е една идея твърде женско… И тук също някои от жените готвачи се подхлъзват.

В заключение, разбирам, че жените готвят със сърцето и душата си, което никак не е лошо, но са необходими също здравословна доза практичност и реализъм, за да управляваш успешно една кухня и за да изградиш кариера в тази супер конкурентна и доминирана от мъжете среда.

Моите изводи:

  1. Всеки, който има страст към храната и добър източник на продукти може да бъде добър готвач.
  2. Ако опитате със завързани очи някое ястие в ресторант, никога не бихте могли да кажете дали е сготвено от жена или от мъж. Всъщност, няма да познаете, дори и да не сте със завързани очи и да можете внимателно и добре да огледате чинията си.

3.  Стила на готвене е функция от опита, личността и едва тогава пола.

Какво и как ядем – сентенции за храната

Храна е толкова неотменна част от нашия живот, че човеците са измислили безброй поговорки и сентенции за храната, които винаги са били много интересни за мен.

Макар че има много такива, аз се вдъхнових се да напиша този пост, подсетен от едни простички „правила” касаещи храната, които прочетох в книгата на Майкъл Полан: „Правила за храната: Наръчник за хранене” (“Food Rules: An Eater’s Manual”). Темата на книгата, както човек може да се досети е за това, какво трябва да ядем и какво не. В стил различен от множеството скучни книги на тази тема, в които чичковци и лели  експерти ни порицават за хранителните ни навици, Майкъл Полан описва по достъпен и забавен начин кое е полезно, а кое не. Страхотна книга, която трябва да прочетете.

Това, което реших да направя, е да споделя с вас мисли и сентенции, които съм чул или прочел някъде и съм харесал, плюс извадки от простичките „правила”, които присъстват във всяка от трите части на книгата. Едни касаят храната, други поведението ни свързано с храненето. Някои са забавни, други по-сериозни. Гледайте на тях с усмивка, макар че считам, че те касаят всеки един от нас, във всеки един момент.

No1:

Ако не можеш да му произнесеш името, не го яж…

No 2:
Това, което влиза през прозореца на колата ти, не е храна (сещай се Mc Drive и подобни).

No 3:
Това, което се нарича по един и същи начин на всеки език, не е храна (сещай се за Big Mac или Pringles).

No 4:
Недей да солиш храната си преди да си я опитал.

No 5:

Движи храната към устата си, а не главата към чинията.

No 6:
Кажи НЕ на боба преди интервю за работа. Последното нещо, за което искаш да се тревожиш, докато се опитваш да звучиш остроумно, е налягането в корема ти. Същото се отнася и за делови и интимни срещи, речи и подобни дейности.

No 7:
Не яжте зърнени закуски, които променят цвета на млякото.

No 8:
Не си набавяйте гориво от същото място, от което го прави и колата ви.

Rule 9:

Четете етикетите отбелязващи „Най-добър до:”, освен ако не искате да имате основателна причина за къси спринтове.

No 10:

Никога не пазарувайте на гладно: в такъв момент човек е склонен да купува боклуци или количества за които съжалява. Или и двете.

No 11:

Ако вярвате в диетите, недейте да започвате, само за да спрете почти веднага. После пак да започвате, после пак да спрете. Повярвайте, още по-уморително от това е, човек да е около вас.

No 12:

Човек яде всичко което е на четири крака, освен маси. И всичко, което лети, освен самолети.

No 13:

Няма такова понятие като „малко чесън”…

No 14:

Не яжте гъба в която не сте сигурни на 101 процента. Ако  се съмнявате и най-малко, хвърлете я. Всъщност този съвет е валиден за всички храни.