Статии | The world of food and cooking

Черно пиле (или wu gu ji) – Тайван

(Ще започна с нещо малко по-щадящо за начало…)

Черното пиле се счита за нещо като деликатес в Тайван. Някои хора се отвращават като го видят, но аз считам, че то всъщност е интересно – и на вид, и на вкус. Вярно, отнема известно време да се свикне с цвета му. Черното пиле се казва така, защото кожата и костите му са черни, а месото е малко по-тъмно от това на обикновеното (бяло) пиле.

taiwanese-black-chicken2-300x239-4270879

Не бъди егоист, раздели с приятели!

В Китай го наричат „чернокостно пиле” (wu gu ji). Там то е на особена почит и му се приписват различни лечебни свойства още от VІІ-VІІІ век. Счита се, че черното пиле е полезно за здравето преди всичко заради високото съдържание на антиоксиданти. Супата от черно пиле е задължителен елемент в менюто на родилките, за по-бързо възстановяване на енергията. Всъщност, лечебните му свойства не се отнасят само до единия от половете.

В азиатския дом „Силки”, както още е известно черното пиле, най-често се приготвя във вид на ароматна, кехлибарена супа с бистър бульон, с джиджифил, женшен и сушени червени фурми.

Чуньо бланко (натурално сушени чрез замразяване картофи) – Перу и Боливия

(сладката история на горчивия картоф)

Някои общности в Андите все още използват традиционния метод за обработка на местен вид горчиви картофи. Те стават ядливи, едва след като преминат продължителна обработка и се превърнат в Чуньо Бланко (chuño blanco). Процесът на замразяване  и дехидратация може да отнеме до 50 дни. Местните се възползват от уникалната география, определяща климатичните условия в Андите през „сухия сезон”: минусови температури през нощта и силното слънце през деня. В Перуанските планини сезона на приготвяне на Чуньо Бланко е юни и юли.

chuno_blanco23-5675697

Картоф ли?

Екстремните вариации в температурата в Андите се дължат на високата надморска височина на тези части на Перу и Боливия, които всъщност се намират в тропическия географски пояс. Така се образува перфектната среда за този метод на обработка на местните картофи, които иначе са изключително горчиви. Ето как го правят местните:

Накисване:
След първото замразяване, картофите се слагат в специално издълбани в речните камъни и скали дупки, потопени под водата. Така те престояват там до 30 дни.

Първо обелване:
Картофите се изваждат и се оставят да замръзнат през нощта. На следващия ден се обелва горния слой кора и се изстискват, за да се отдели почти цялото водно съдържание.

Сушене:
Обелените картофи се оставят на директна слънчева светлина за 10-15 дни, докато не се постигне почти пълна дехидратация.

Последно обелване:
Дехидратираните картофи се търкат един в друг, за да се премахнат и последните частични останки от кората. Така, чуньо бланко заприличва на тебеширени обли камъни с голяма твърдост.

По този начин, продукта е готов за дълго съхранение и изкарване на местните пазари, където се счита за голямо изкушение. От него те приготвят супи, яхнии, дори и десерти, често го смилат на брашно, от което се правят питки.

Кейк от свинска кръв на клечка (zhū xiě gāo) – Тайван

(От личен опит знам, че това не е като сладолед на клечка…)

В Тайван сладкиш от свинска кръв на клечка можеш да си купиш от улицата така, както в България сладолед на клечка. Основните съставки на разпространения сладкиш са свинска кръв и ориз.

pigs-blood-cake2-300x296-1236133

Някой иска и десерт?

Ако се държите с продавача учтиво, ще ви го овалят в смес от настъргани фъстъци и кориандър, след което можете да си топнете от някой от множеството сладко-лютиви сосове.

Как да го намерите, когато сте в Тайван? Няма да е трудно, просто като се разхождате по улицата, обръщайте внимание на коя сергия е опашката – почти е сигурно, че сте го намерили. Все пак да ви обърна внимание, че трябва да отидете рано сутрин, към 6, след това кейковете обикновено са разграбени. Така че бързайте!

Жив октопод (sannakji) – Южна Корея

За разлика от калмарите, които ние ядем неподвижни, корейците често си поръчват и съответно получават октоподите си живи и мърдащи. В други случаи, бейби октоподите се транжират пред клиента и сервират мигновено. Да, разбира се –  поляти с малко сусамено олио. Корейските експерти на това ястие казват, че то трябва да се яде веднага – колкото по-бързо, толкова по-добре.

live-octopus1-300x200-8887929

Дали нямаше да е по-лесно в Сървайвър?

Предполагам че забавната част се заключава в това, да укротиш пипалцата в устата си, докато те си правят парти там.

Някой иска ли десерт?

Пържен скакалец Уганда

Има повече от дузина държави в света, в които се ядат насекоми, но Уганда трябва да е шампиона сред всичките. Скакалците тук се ловят през дъждовния сезон (ноември) и се консумират сурови или сготвени, като се явяват един от местните деликатеси. Така в сезона им на пазара ще намерите голямо разнообразие – със и без крака и крила, сурови и пържени…

fried-grashopper1-300x200-5312927

Ей сега ще ти покажа как се прави…

Ако ще хапвате насекомо за първи път, то изберете нещо пържено и хрупкаво и имайте чаша вино или бира под ръка – така  е много по-лесно да го задържите в стомаха си.

Дуриян Краля на плодовете (поне според някои..) – Малайзия

Зелено-жълтеникав, покрит с иглички, дурияна прилича на огромен кестен. Но не е… и то най-вече заради смайващата си воня, която го различава от всички други плодове.

Толкова е силна миризмата на мърша, че в Малайзия той е забранен да се внася на множество публични места – автобуси, хотели, самолети и т.н., в които дори могат да се видят специални забраняващи дурияна знаци (виж малката снимка). Твърде силният аромат на този бодлив плод може да разгони туристите, но малайзииците обожават тестения му вкус. За дурияна се смята, че има свойствата на афродизиак. В Малайзия дори съществува поговорка по темата: “Когато дурияните са паднали, фустите са вдигнати…”

durian-fruit2-300x225-2565844

Дръж го високо и далеч от носа!

Вкусът на дорияна може да бъде от сладък до кисел, като във втория случай това не е непременно неприятно. Някои са по-скоро сухи, други – кремообразни като сладолед или шоколад. Хубавия дориян обикновено има голямо количество плът между външната обвивка и ядката. Самата ядлива част може да бъде отделена от ядката от вътрешна кожица, която е също толкова вкусна.

За мен дурияна е едно от онези неща, които или обожаваш, или мразиш!

Дървесна гъсеница (witchetty grub) – Австралия

Живеещи в определен вид австралийска акация (Witchetty Bush), тези огромни бели гъсеници са всъщност ларвите на гигантски австралийски молци. Деликатес за местните аборигени от векове, днес те се радват на особена популярност. Толкова голяма, че при скорошна визита на Принц Чарлс в Алис Спрингс, Австралия, му бе предложена една за дегустация. Той отказал…

witchetty-grubs-from-australia3-300x213-1456787

Добре че само се усмихвате и не се облизвате…

Гъсениците са около 12 см дълги и около 3 см в диаметър. Въпреки внушителния си размер, те не са лесни за хващане, защото живеят в корените на акацията и се изисква определено майсторство, за да се извадят от там.

Аборигените са ги яли сурови, а в съвременните луксозни ресторанти те минават различна топлинна обработка, преди да се превърнат в скъпи и калорични предястия. Не съм ги опитвал, но познавачите казват, че центъра е изпълнен със сокове, а месото е леко сладникаво, и наподобяващо пилешко, или с дъх на яйца. Ако сте в Австралия, от супермаркета можете да си купите и супа от гъсеници в консерва.

Разбирам да почиташ традициите на предците си (в случая с австралийците-на аборигените), но да хапваш гъсеници в скъп ресторант ми идва в повече…

Scroll to Top