Какъв е този шум около генното модифициране? | The world of food and cooking

genetically-modified-tomatoes-300x200-8095260

Ей това са генно модифицирани домати, но преди да изкоментирате нещо от рода на “Да, на такива приличат”, бързам да кажа, че не можете да ги разпознаете нито по вкуса, нито по външния вид.

Напоследък в медиите много се вихри темата за Генно Модифицираните Организми (ГМО), основно поради работата на парламента по промените в Закона за ГМО‎. Иначе в западните общества темата бе гореща още преди 10-15 години. У нас, изглежда, болшинството от хората не желаят на територията на България да се отглеждат ГМО.  Всичко това добре, аз също не искам, само че дали това ще реши проблема. Чудя се, дали повечето от хората, включително и активно протестиращите си дават сметка какво точно ядат в ежедневието си, със или без ГМО, отглеждани в България. Дали пък някои от тях не са похапнали банички и тунквани вафли за закуска, преди да се отправят пред парламента или където и да е мястото им на протест, за да изкажат несъгласието си да ядат храни с ГМО.

Това, което имам предвид е, че продуктите и суровините направени от ГМО са вече навсякъде около нас.  Да вземем за пример две много разпространени съставки, използвани в безбройно количество продукти – соев гранулат и соев лецитин. Както личи от името им, и двете се произвеждат от соя. Гранулатът се използва в множество продукти, като заместител или добавка към останалите суровини, основно за получаване на по-голяма маса на крайния продукт, а соевия лецитин е емулгатор и стабилизатор, помагащ за доброто свързване на отделните суровини.

Тези съставки естествено са вносни и се внасят от държави като Бразилия, САЩ, Аржентина, Гърция и Испания. Знаем ли дали те са произведени от ГМО? Вероятно са. С други думи, това са държави с различно законодателство от нашето, факт, над който ние нямаме никакъв контрол.

Ако прибавим и множеството други суровини и продукти, като царевицата, зеленчуците, месото и т.н., които се внасят в България, то започва да ми се струва, че нямаме кой знае какъв избор, дали да ядем или не, храна с генно-модифицирани съставки.

Всъщност, генното-модифициране не е някакъв пъклен план, който е замислен от лоши хора, с цел да ни навредят, а именно обратното. Зеленчуци, плодове, фуражни култури и т.н. се модифицират постоянно, с множество цели, сред които са увеличаване на добивите, издръжливост при транспортиране и студ, устойчивост към паразити. Ако не се модифицират растенията, то добивите биха били много по-малки или нищожни, биха се използвали огромни количества хербициди, а трайността на продуктите би била значително по-кратка. Т.е. пак лошо, защото, ако не се използва генното-модифициране, ще се храним с продукти бъкани с химикали, или милиони няма да има какво да ядат или поради ограничените количества на добивите или поради високата цена на храната.

Казвайки всичко това, не искам да звуча като адвокат на генното-модифициране, най-малкото защото и аз самият съм малко изплашен от него. Основно защото знам, че направените изследвания за ефектите на ГМО върху човешкото тяло, не отчитат дълготрайния им ефект, нещо което ще знаем (може би) след няколко десетки години.

От друга страна стои въпросът, дали бихме могли да кажем, че се храним добре, ако ядем храна 100% чиста от ГМО? Какво да кажем за съчетанието на продуктите и за начина на приготвяне на храна, за яденето на нездравословни храни и яденето в убийствени количества, и т.н.?

Аз мисля, че въпросът с ГМО е само един от множеството върху които трябва сериозно да се замисляме в днешно време и не само да мислим, но и да действаме, докато не е станало твърде късно за всеки един от нас или за обществото, като цяло.

Не съм на позиция да давам съвети, но ще споделя две от нещата, които правя аз. Първо – ценя правото си на избор и затова избягвам  да ям храна, за която сериозно подозирам, че съдържа продукти или суровини от ГМО. Не ям бургери, кренвирши или шоколадови вафли. Не купувам вносни продукти, които имат български алтернативи – грах, царевица, ябълки и т.н. Това е много по-лесно, когато купувам и ям продукти според сезона, за което вече писах наскоро, статията можете да прочетете тук.

Второ, във никакъв случай не се концентрирам единствено върху въпроса дали в храната ми има ГМО или не, а върху какво и как ям като цяло, и дали това цяло е здравословно.

Не забравяйте – ние сме това, което ядем. Има неща, които зависят от нас, и такива, които почти не зависят. Това как съчетаваме храните, начина, по който готвим, какви количества изяждаме, колко често, са неща зависещи от нас. Генното-модифициране също, но в много по-различен план, не повече от глобалното затопляне например.

pixel-3232877

Scroll to Top