Какво не му е наред на хотелския минибар? | The world of food and cooking

minibar-300x247-4498693

Типичния минибар

Оставате ли с отворена уста всеки път когато преглеждате цените на минибара в хотелската си стая? Не сте единствени. А какво ще кажете за съдържанието му? С някои малки изключения е обичайната досадна история – кутийки кола и бира, солени фъстъци и чипс, няколко шоколадчета или Сникерс, и няколко малки бутилчици алкохол. А да, и свръхскъпа вода.

Като се замисля, почти не се срещат хора, безразлични към минибаровете. Когато отсядат в хотел, повечето гости попадат в една от основните две групи – отблъснати от минибаровете или привлечени от тях. Едните са изплашени от минибара дотолкова, че през цялото време не го приближават на повече от две стъпки, а другите, влизайки в стаята, проверяват първо съдържанието му. Предполагам, че аз попадам в третата категория хора, които не могат да бъдат безразлични към минибара, защото хотелите са тяхната професия.

Като хотелски консултант съм прекарал много, много дни в различни хотели, и ако към това добавите и ваканциите, това си е наистина много време, прекарано в хотелски стаи. Как бих могъл да остана незаинтересован какво има зад бялата врата?

Консултирал съм различни хотелски мениджъри и собственици как да направят тези малки хладилници по-привлекателни, за да превърнат тази услуга от източник на притеснения или гневни разправии при напускане на хотела, в печеливш източник на доходи, като същевременно глезят гостите си.

Току що се върнах от Банско, които се спряга като водещ зимен курорт в тази част на Европа. Посетих голяма част от четиризвездните хотели там, повечето позиционирани като Спа хотели. За болшинството от гостите това означава лукс и здравословна ориентация. Това, което наблюдавах, що се отнася до минибаровете, съм описал дословно в първия параграф – досадни, твърде скъпи, лошо позиционирани …и лишени от каквото и да е здравословно съдържание, или ако не здравословно, то поне нещо в другата крайност – изкусително и разглезващо.

Както и да е, достатъчно за Банско. Ставаше въпрос за хотелските минибарове по принцип.

why-are-the-minibars-so-boring-199x300-2244410

Минибар с различно съдържание

Разбира се, има и забележителни изключения – като това, което видях в един лондонски хотел миналата година. Минибарът беше разделен на две части, едната наречена “здравословни опции”, а другата –  “опции за непослушници”. Първата секция съдържаше сушени плодове, безсолни пуканки, сурови ядки, свежи плодове, обикновено кисело мляко и подобни. Изкусителната част се състоеше от луксозни шоколадчета, 2 малки бурканчета черен хайвер и пакетчета крекери, малки бутилчици шампанско с безумна надценка и цяла колекция от стъклени чаши в различни форми и размери.

Споменах цените на няколко пъти, и нека го кажа още веднъж: повечето хотелски минибарове са неоправдано скъпи и болезнено наказват кредитните карти на клиентите. В хотелите принципно има два вида такси: единия вид са тези, които виждаш и очакваш, а другия вид са изненадващи, които ти дават усещането за кофа ледена вода, изсипана върху главата ти (въпреки, че през цялото време сте били екипирани с ценовата листа). Луксозните хотели могат да поберат до 2000 долара глезотии за вратичката на минибара, така, че внимавайте. Евтините хотели може и да предлагат само няколко бутилки вода и някой и друг кен кола и бира, но дори и за тях ще ви таксуват достатъчно.

Моето мнение е, че не селекцията, а цената е най-важният фактор, когато става въпрос да се използва минибара. Това е, което държи повечето от нас настрана.

Също така, много интригуващо за мен е разположението на минибарове в някои стаи. Случвало ми се е да издирвам местоположението на минибара, сякаш някой е решил, че ще е много забавно да го скрие , или  да открия, че той е  сложен така, че отварянето му да изисква набор от йога умения  (често посред нощ), рискувайки сериозни травми.

После идва въпроса от какво пиете. Бих се радвал да видя истински стъклени чаши вместо грозноватите, пласмасови, които обикновено са зардени в стаите… всички знаем, че джин-тоника няма същия вкус в пласмасова чаша.

Последно, не по значение, е трайността на някои от храните в минибаровете. Не говоря за такива с изтекъл срок на годност, напротив – обикновено датите се следят доста стриктно. Но ако се замислите, повечето неща, които ви предлага минибара имат срок на годност от по няколко години. За мен това означава преди всичко, че съдържат един куп нежелани консерватори и добавки.

Мисля, че хотелиерите трябва да станат по-находчиви и да намерят нови решения, които да ни доставят качествено преживяване за очите, вкуса и ръката.

Ето и моите три, любими добри идеи относно съдържанието на хотелския минибар:

  • Индивидуализирани минибарове – през последните няколко години се забелязват хотели, които се опитват да вкарат минибаровете си в крачка с времето, добавяйки по-здравословни снаксове или гурме продукти. Но е почти невъзможно да задоволиш вкусовете и желанията на различните хора. Една хитра идея е да се даде възможност на гостите сами да изберат съдържанието на минибара. Това вече се прави от ред хотели, например Cotswold House Hotel в Англия – в него гостите знаят точно какво ще намерят в минибара, защото са си го поръчали предварително по време на резервацията.
  • Минибарове с двоен фокус – добрият минибар би могъл да “работи” в две основни посоки едновременно –  разглезващи изкушения и здравословни опции. Глезещите артикули – когато се чувствате сам, нещастен, подтиснат след тежка среща или просто твърде далеч от вкъщи. Здравословните – когато сте мотивирани, надъхани и вдъхновени.
  • Минибарове “най-доброто местно производство” – можем и без Тоблерон, Сникерс и бира в кутийка. Заменете тези уморени коне с най-добрия местен шоколад и няколко от добрите марки бира в района (в бутилки, моля). С други думи, задоволете капризите ми или ми дайте причина да посегна към нещо, за което няма да съжалявам.

P.S. И не забравяйте лековете против махмурлук – много вода, някой и друг аспирин или Алка-Зелтцер могат да се окажат животоспасяващи в определени моменти.

pixel-1637277

Scroll to Top