Валенсия: градът, хората, храната и някои дреболии между тях | The world of food and cooking

51-5668390

Кафетерия Балдо, Валенсия – готвачът обяснява специалитета на деня на сервитьора

Наскоро бях във Валенсия за първи път, и искам да споделя с вас мозайката от впечатленията си от това посещение. Нямам намерение да бъда свръх любезен, нито да пиша обичайните клишета на добронамерения турист. За да сме наясно от самото начало, този пост едва ли ще е особено интересно четиво за тези от вас, които добре познават Испания и Валенсия.  За всички валенсианци – вероятно нямате нужда един чужденец да ви каже кои са силните страни на града ви, със сигурност го познавате по-добре от мен.

Естествено, всички ме питаха „харесва ли ти Валенсия?”. Краткият отговор е да. Пътувал съм наистина много из Европа, но един единствен път съм бил в Испания, преди около 10 години, и то на едно твърде туристическо място, Майорка.

Първите ми впечатления от Валенсия всъщност са доста смесени – прекрасно време за късния ноември; интересна архитектура – смесица от готически, барокови и ренесансови фасади; ръчно рисувани многоцветни керамични плочки почти навсякъде (от улични табели до всевъзможни реклами на магазини); хората вечерят и си лягат наистина много късно и … повечето от тях не говорят английски.

1-5482255

Валенсия, улиците на стария град

Но, както всеки знае, един нов, непознат град още в първия момент или ти харесва, или не. Валенсия ми хареса. Тя е много разнообразна – зад всеки ъгъл има какво ново да се види, от вдъхновяващия и прекрасно реставриран Централен Пазар, през тесните, криволичещи улички и площадчета на всеки тридесетина метра от Стария град.

По-голямата част от трафика заобикаля центъра на града и върви успоредно на впечатляващото корито на река Турия. Реката е била отклонена през 60-те, след масивни наводнения. Останалото корито сега представлява зелени площи с детски площадки, футболни игрища и всякакви спортни съоръжения, и разбира се гордостта на Валенсия – Града на изкуствата и науките.  

Ако не сте били в Испания преди, бързо ще забележите, че испанските хранителни навици са доста различни в сравнение с останалата част от Европа. Работното време и часовете за обяд и вечеря са… меко казано, необичайни (поне според моите разбирания) и голямата изненада – ресторантите започват да отварят около 20:30 ч., а някои дори в 21:00. Т.е. не се и надявайте да вечеряте в 19:00. За човек като мен (който не чете пътеводители, преди да замине някъде), това си беше голям шок, наистина.

“А как е храната?” е логичният следващ въпрос. Като за първо посещение бях решил да се посветя на типичната испанска кухня и да стоя на страна от твърде туристическите места или модните ресторанти със звезди Мишлен, предлагащи авангардна кухня и молекулярна гастрономия.  Повечето от ресторантчетата, на които попаднах приготвяха менютата си от подбрани местни съставки, в съответствие с вековни рецепти, както местните с гордост подчертават. Неизменно попадах и на разнообразни видове чоризо (силно подправен свински колбас), както и на Хамон Иберико (Jamón Iberico) и Серано (Serrano), които испанците наистина си харесват и има защо. Приготвянето на известната по цял свят испанска шунка следва стари традиции, засягащи и най-дребния детайл от производството и – от диетата на свинете до вида сол за осоляване и продължителността на зреене на продукта. Различни видове Хамон се предлагат абсолютно навсякъде, както и, разбира се, популярната в цял свят паеля.

5-3968841

Като мнозина, и аз си мислех, че паелята е традиционно ястие за цяла Испания. Оказва се, че то е типично валенсианско. Така за няколко дни успях да опитам всякакви видове паеля – paella valenciana (класическия вариант), paella de marisco (паеля с морски дарове) and paella mixta (паеля микс), и дори paella negra (черна паеля с мастило от сепия)

Паелята е на особена почит във Валенсия, тъй като основната и съставка се произвежда в оризищата около града – района около Валенсия е производител номер едно на ориз в Испания.

Особено популярни за хапване набързо са  т.нар. бокадильос и тапас, които ще откриете в кафетериите на всеки ъгъл. Бокадильос представляват малки сандвичи, обикновено с Хамон Серано. Тапасите – разнообразни хапки, сервирани в малки чинийки към питиетата, консумирани „на крак”, са по-скоро социална особеност, обслужваща неформалното общуване с приятели.

11-1752165

Тапас и бокадильос в някои от баровете във Валенсия

И така, търсейки популярните сред местните заведения за хранене, попаднах на много ресторантчета с уютна атмосфера и традиционен декор. Много от тях са разделени на части (най-често разположени на различни етажи), като това ви позволява в едно и също заведение да хапнете набързо на бара, или да се насладите на по-традиционна вечеря в трапезарията. За мен единствените два недостатъка на този тип заведения са, че в повечето от тях (ако не и във всички) пушенето е позволено (което, меко казано, не винаги е приятно). А и след почти седмица във Валенсия, все още ми беше трудно да свикна да обядвам в 3 часа следобед, и да вечерям в 22:00.

restaurants-colage-7529401

Валенсия, ресторанти и барове

Много от валенсианските барове и ресторанти изглеждат доста малки отвън, но след като вече сте вътре, се оказват просторни, с високи тавани и индивидуален характер, който в повечето случаи прави кулинарното преживяване още по-интригуващо. Материалите са преди всичко естествени и непретенциозни – ще видите много дърво, стени от бели или цветни керамични плочки, или открита тухлена зидария.

Scroll to Top