Sponsored Links

Писаладиер

Първоначално тази рецепта ни привлече заради простотата си. Видяхме я в наша стара готварска книга ( Stuzzichini, Gribaudo – Parragon, 2005Писаладиер). Оказа се, че рецептата всъщност е изключително известна.

Писаладиер е френски вариант на пица, която традиционно приготвят в областите по Лазурния бряг. Смята се, че е измислена по времето на Авиньонските папи (между 1305 и 1377 г.). Или поне това е по-разпространената версия за произхода на известното вече по цял свят предястие.

Разбира се, италианците имат малко по-различна версия. Освен, че от много векове в близката до Франция област Лигурия също се приготвя тази вкусотия, те имат и конкретна личност, на която се приписва „бащинството” на това апетитно ястие. И то не кой да е, а знаменития политик от Генуезката република, мореплавател и страшилище за пиратите, адмирал Андреа Д’ориа (1466 – 1560).

Писаладиер представлява семпла бяла пица (защото не се използват домати), с плънка от задушен, леко карамелизиран лук, маслини и аншоа (на филенца или под формата на паста). За тестото съществуват доста варианти – от тесто за хляб до маслено или многолистно тесто. Разбира се, приготвянето и с готово тесто е най-лесно и бързо, така че, ако не сте сигурни дали това ястие ще ви допадне, изпробвайте го с готово многолистно тесто.

Парче писаладиер е прекрасно допълнение към чаша добре охладено бяло вино. Вкусно е както топло, така и охладено, а това го прави подходящ снакс за пикник, предястие към елегантна вечеря, което можете да приготвите предварително или просто нещо вкусно за хапване с приятели.

Понеже тази вкусотия невероятно ни допадна, много пъти импровизирахме на воля, направихме проби с различни видове лук, оцет и захар за карамелизирането, със сухи или свежи подправки.  В края на краищата не сме в състояние да изберем най-добрия вариант – предлагаме ви три.

Вариант 1 – класическият Писаладиер

Порции: 24 парчета

Време за приготвяне: 45 минути

Необходими продукти:

1 пакет (400 гр.) замразено многолистно тесто
600 гр. червен лук, нарязан на тънки кръгчета
80 гр. (малко бурканче) филенца от аншоа
3 ч. лъжички кафява захар, за карамелизиране
3 суп. лъжици слънчогледово олио
1 суп. лъжица балсамов оцет
прясно смлян черен пипер
2 ч. лъжички свежа мащерка

По желание:

10-тина зелени маслини, обезкостени
1-2 скилидки чесън, пресовани

Приготвяне:

Размразете предварително (в хладилник за няколко часа) готовото многолистно тесто и спазвайте инструкциите на производителя.

В голям тиган на среден огън загрейте олиото. Когато е достатъчно горещо, добавете нарязания лук. Подправете с черния пипер и съвсем малко сол – най-вероятно филенцата аншоа ще бъдат доста солени. Ако решите да използвате чесън, прекарайте го през преса или го нарежете на ситно и го добавете при лука.  Гответе на среден до слаб огън  за около 15 минути, като разбърквате от време на време. Когато лукът е омекнал, добавете захарта и балсамовия оцет. Бъркайте често, докато захарта се стопи и лука стане лепкав (Не сготвяйте лука напълно – той трябва да е мек, но имайте предвид, че му предстои още готвене. Сместа трябва да е влажна и лепкава, но без течност). Добавете листенцата мащерка, разбъркайте и махнете от огъня.

Загрейте предварително фурната на 200С/190 С за фурните с обдухване.

Докато се готви лукът можете да приготвите останалите съставки. Отцедете леко филенцата аншоа и ги разполовете внимателно по дължина, така че да се получат тънки ивици.

С остър нож нарежете размразеното многолистно тесто на правоъгълници (или на произволни други форми) и ги подредете върху тавичка с разстояние от по 2-3 см. помежду им. За целия пакет готово тесто вероятно ще са ви необходими 2 стандартни тавички.

Когато лукът е готов, оставете го да поизстине. След десетина минути разпределете охладения карамелизиран лук върху тесто, оставяйки бордове по около 1 см.  по краищата на всяко парче. Загладете леко повърхността. Подредете  върху този пласт филенцата аншоа, оформяйки ромбовидна „решетка”.

Ако решите да добавите и маслини, подредете ги в средата на образувалите се от аншоата ромбове. Печете за около 15-20 минути, докато тестото набухне добре и придобие хубав златист цвят (разликата от фурна до фурна в случая може да бъде решаваща – наблюдавайте печенето, без да отваряте вратичката и се ръководете основно по тестото).

ПисаладиерВариант 2 –  златистия любимец на всички

За този вариант заменете червения лук с обикновен, също нарязан на тънки кръгчета. Карамелизирайте с обикновена бяла захар и ½ лъжичка бял балсамов оцет. Останалите пропорции, продукти и време за приготвяне са същите. Резултатът обаче, със златистия си цвят  явно привлича повече и почти сигурно ще свърши преди останалите, ако ги предложите на гостите си на парти.

Вариант 3 – нашият любим

В този случай заменете лука със същото количество праз лук (само светлата част), и карамелизирайте с 2 лъжички бяла захар и ½ лъжичка бял балсамов оцет. Останалото от рецептата е същото, но резултатът е по-мека на вкус плънка с чудесен цвят.

Разбира се, ако разполагате с повече време, можете като нас да приготвите и трите – за един пакет готово многолистно тесто (от 400 гр.) са ви необходими по 2 големи глави (около 200 гр.) обикновен лук, червен лук и 2-3 средно големи стръка праз.

Leave a Reply