Sponsored Links

Форажинг – ентусиазъм, подготовка и уважение към природата

Наскоро писахме за най-новите тенденции в храненето за 2011 година, сред които успяхме да отделим няколко реда и на форажинга (модерният термин за иначе старото като света търсене на нещо ядливо в природата). Много авторитетни издания напоследък упорито го включват в списъка на фуд трендовете, а сигурно и вие вече сте чули за това ново движение.

Wild food

Photo: www.theworlds50best.com

И макар да не е изненадваща тенденция, особено като се има предвид естественото развитие на движенията за по-здравословен живот в последните години, все пак решихме да посветим още няколко реда на форажинга.

Всичко изглежда започва с предпочитането на регионално произведена храна, на купуването на зеленчуци и плодове от производителите и все по-голямото търсене на „чисти” храни, и съответно  насърчаването на биологични производствени практики. Започваме повече да се интересуваме от това какво точно консумираме, и съвсем съзнателно да избираме алтернативи на масово предлаганите продукти. В световен мащаб изглежда все повече хора започват сами да произвеждат зеленчуците и подправките за семейството си, и да консумират по-малко месо. Естествено, много хора ентусиазирано приемат и идеята да набавят част от менюто си директно от природата. Така форажинга е логичната следваща стъпка в усилията ни да живеем по-здравословно, като избягваме индустриално обработените храни и, образно казано, се завръщаме към природата.

Терминът форажинг може и да е нов, но хората всъщност търсят ядливи диви плодове, ядки, билки и гъби от самото зараждане на човечеството. След ерата на безгрижното замърсяване, индустриализираното фермерство и фаст фуда, засегнали преди всичко най-развитите континенти, не е изненадващо, че форажинга увлича все повече ентусиасти именно тук – в Европа и Америка.

Дали защото в България никога не сме се откъсвали чак толкова много от природата, или по други причини, тук форажинга съвсем не е ново занимание. Ние лично сме виждали хора от всички възрасти да събират шипки, мащерка, лайка, коприва и лапад, гъби и боровинки, правим го и ние. Модерният форажинг, обаче, се отнася не само до добре познатите ни видове, а и до откриването на нови, неизползвани до момента диворастящи съкровища.

René Redzepi's Tartare of beef and wood sorrel, tarragon and juniper

Photo: www.typefiend.wordpress.com

Точно в тази му версия го правят популярно занимание и няколко известни готвача – преди всичко Рене Редзепи – собственик и главен готвач на признатия за най-добър ресторант в света за 2010-та – Нома в Копенхаген. От години запален търсач на диворастящи продукти, Редзепи  щедро използва намереното в менюто на ресторанта си. Това не е случайно – концепцията на самия ресторант е да предлага само ястия с местни продукти, стриктно спазвайки сезоните им. Избягвайки нетипични за Скандинавските страни храни като маслини, зехтин или чесън, разнообразието логично се компенсира с намереното в гората или на брега.  Нещо повече – част от работата на персонала е именно търсенето на продукти в гората. Рездепи е убеден, че за тях това е начина да се „оформят” като истински готвачи, уважаващи природата и ценящи истинските вкусове на нещата.

Другите големи имена, популяризиращи форажинга, са френската знаменитост Марк Вейра и британския любимец Джейми Оливър. Французинът, носител на общо 6 звезди Мишлен, е известен с креативността си и от години използва в ястията си корени и растения от Алпите. Наскоро той отвори и ресторант за „дива храна” в близост до Женева.

Дълго се колебаех, преди да започна този пост – все пак кой съм аз, за да говоря за форажинг? Не съм експерт, що се отнася до диви растения, нито мога да се сравнявам с ветераните гъбари, например. Разбира се, имам някакъв опит – почти от всяка наша разходка в природата  се връщаме в къщи с нещо ядливо. Редовно намираме манатарки, челядинки, лапад, мащерка или диви ягоди, в зависимост от сезона. Събираме много шипки (за мармалад и чай) и венчелистчета от глухарчета (за „мед” от глухарчета). Все още си спомням радостта от първия ми опит в гъбарството – бях 5 или 6-годишен, когато след разходка в гората с чичо ми се върнахме с две пълни кошници гъби. В онзи момент бях най-щастливия хлапак на света, а пред мен се откри един напълно нов свят.

И въпреки, че оттогава търся диворастящи храни из горите, за да съм честен със себе си трябва да кажа, че знанията ми са ограничени. Колкото повече научавам, толкова по-ясно ми става, че форажинга не е проста работа. Преди всичко трябва да познавате ядливите видове, и то добре. Вземете например гъбите – много от тях са отровни, а точно двойниците, които лесно можете да вземете за ядливи, са и смъртоносни. Така че, колкото и да ви се иска да се хвърлите в новата тенденция, не бързайте – ходете в гората с експерт или отделете време и се подгответе добре предварително.

Foraging - prepare first

Photo: www.judyofthewoods.net

Всъщност, идеята да пиша за форажинга точно сега, беше именно за да подчертая колко важна е подготовката, и да ви напомня, че именно сега, докато всичко навън все още е замръзнало, е перфектното време за учене. Има много ресурси със снимки и полезни съвети, и изненадващо много хора, които могат да бъдат полезни в тази област (а вече и доста специализирани форуми) – просто трябва да отделим малко време, преди да се впуснем в търсене.

Ние в момента разучаваме някои растения, които сме срещали из горите, но досега не ни е хрумвало, че са ядливи (като някои видове папрат, например). Веднага, след като времето ни позволи, ще се впуснем отново  в търсене на нови кулинарни открития. Разбира се, за нашия опит (и полезни съвети) ще можете да прочетете тук.

Освен особеностите и сезоните на самите растителни видове, добре е да се информирате и за средата, в която смятате да търсите храна. Местните хора винаги могат да ви дадат информация дали в близост до идиличната горичка, на която сте се спрели, доскоро не е имало голям индустриален замърсител. По същата причина за нас форажинга в градска среда, по паркове и канали, е абсолютно неприемлив. Надяваме се, че никому не би хрумнало да изяде нещо, набрано около Перловската река или в Борисовата градина, така както това се случва в парковете в Лондон, например.

Освен добра теоретична подготовка и здрав разум, за да сте съзнателен форажер е необходимо да се съобразявате и с някои правила – дори в най-дивите и недостъпни местенца в природата, мислете за растенията и устойчивото им развитие. Горите не са точно новите супермаркети – никой няма да почисти след вас или да „поправи” счупените клони. За намереното използвайте кошници, а не найлонови торбички (особено за гъбите). Снабдете се с инструменти, малки ножчета и т.н., и внимателно отрязвайте това, което искате да вземете с вас, без да изкоренявате или чупите.

И преди всичко – уверете се, че знаете какво ядете, или и при най-малкото съмнение просто го оставете там.

Всъщност за нас най-хубавото във форажинга е излизането сред природата и усещането за едно цяло с нея – истински антидот на градския живот. А храната, търсена и откъсната с грижа, е хиляди пъти по-вкусна и удовлетворяваща от всичко, което можете да си купите в супермаркета.

Leave a Reply