Sponsored Links

Битката за морска храна

Казвали сме много пъти, в различни постове и предисловия към рецепти – обожаваме морска храна! Обичаме абсолютно всичко, което идва от морето: риба, миди, скариди, раци, октоподи…всичко. Бихме ли могли да живеем само на риба и морски дарове? Със сигурност да. Друг е въпросът обаче ще има ли достатъчно, за да можем да им се радваме цял живот…

The catch of the day - Aegean islands

Снимка: Антония Костова

Добре си даваме сметка, че съвсем не сме изключение и че като нас милиони хора по света развиват вкуса си към морската храна. В последните години апетита към нея нараства лавинообразно и днес световната консумация само на риба се изчислява на 147 милиона тона годишно. Честно казано, не можех да осмисля напълно мащаба на тази цифра, докато не я сравних с едва 20-те тона средногодишна световна консумация преди някакви си 40 години.

Но откъде идва това главоломно растящo търсене? Засега преди всичко от Европа и Северна Америка, където относителния просперитет и нарастващото познание за здравословните ползи от консумацията на богата на Омега-3 риба стимулират потреблението на морски храни – нещо, което все още е лукс в по-голямата част от останалия свят.

В Европа въздействието на тези модерни фактори се комбинират с традиционната диета, богата на риба от хилядолетия по географски, културни и дори религиозни причини. Всъщност, съвсем предвидимо, европейците ядат четири пъти повече риба, отколкото индийците, например (около 20 кг. годишно на гражданин на Европа, сравнено с 5 кг. средно за година за всеки индиец).

Тези цифри, изглежда, са на път да се променят – на бързо развиващата се индийска средна класа и се отваря апетит за морска храна, а и вече може да си го позволи. Прогнозите сочат, че за следващите 20-тина години само в Индия средната класа ще нарастне десетократно до повече от 500 милиона души (което е доста повече от цялото население  на САЩ).  Ако те само удвоят консумацията си на риба и морски дарове (каквато е тенденцията на сегашните 50 милиона), откъде ще дойде всичката тази риба? Та нали западняците вече са изяли повечето…

Freshly caught sea fish

Снимка: Желязко Колев Желязков

Проучване, направено от Университета на Йорк във Великобритания стига до заключението, че повечето рибни популации са намалели с 70-95% в зависимост от различните видове, в сравнение с нивото, на което се изчисляват, ако не беше имало стопански риболов.

Това, което влошава допълнително картината, са конкретните предпочитания на западните общества – сравнително малкият брой видове, оформили се вече в стабилни хранителни навици, което от своя страна оказва натиск върху рибарите  да ловят само тези определени, най-лесно продаваеми видове. В Англия, например, от където впечатленията ми са най-пълни, атлантическата треска и пикшата са били винаги предпочитаната бяла риба. Те са консумирани в огромни количества – британците изяждат около 250 милиона порции от традиционния им фиш енд чипс годишно!  Общо само 10 са видовете риба, популярни във Великобритания, а скаридите, сьомгата, рибата тон и треската представляват три-четвърти от цялото потребление на морска храна.

Защо скумрията, сребристата сайда, морската лястовица, френския паут или мидите, които са далеч по-устойчиви видове, не се предпочитат? Моето мнение – просто защото не са на мода, смятат ги за „второ качество”, а и са малко по-трудни за почистване и приготвяне.

Друг пример в същата посока е Черно море, на чийто бряг живеем отскоро. Човек би очаквал разнообразие от лесно достъпни прясна риба и морски дарове през цялата година, и би помислил, че те няма да струват кой знае колко. А излиза, че е точно обратното! Особено през лятото запасите от риба в Черно море определено не достигат, за да покрият увеличеното заради туристическия сезон търсене, и логично, цените на прясната риба скачат… В последната седмица на август мидите на двете съседски мидени ферми вече са изчерпани – няма да има пресни миди до началото на следващото лято. За някои свободни видове обаче, такова развитие може да е необратимо…

Какво можем ние да направим, за да противодействаме на тази плашеща перспектива?

Някои от стъпките, за да предотвратим  евнтуалното изчезване на цели видове, могат да бъдат предприети от всеки от нас. Преди да е станало твърде късно и да успеем да запазим достатъчно риба и за следващите поколения, е необходимо да се променят някои от съществуващите тенденции. Да се купува предимно местна риба, например, и особено така наречения „улов на деня” – или всички видове ядлива риба, която рибарите успеят да хванат. Това е особено валидно за хванатата по конвенционалния начин риба, без да са използвани агресивни технологии. Големите траулери, оборудвани с усъвършенствани технологии и грамадни мрежи, способни да уловят 700-800 тона риба само с едно хвърляне са до голяма степен отговорни за изчерпването на моретата и океаните. Научете се да познавате и приготвяте и не чак толкова популярните видове и те ще ви се отплатят!

Също така, не купувайте  незаконно уловена риба от черния пазар: тя или е от допълнителен улов над позволените квоти, случаен улов в мрежите или, което е много тъжно – малка „непълнолетна” риба, лишена от шанса да се размножава. Още по –скандални са случайте по българското Черноморие, в които спокойно можете да си купите от бракониери „наблюдавани” видове, уловени преди да са успели да хвърлят хайвера си.

Докато предлагането на свободна риба е сравнително слабо (и за голяма част от населението непосилно скъпо), глобалното търсене се покачва и изглежда е неутолимо. А това ме кара да се чудя дали дъщеря ми ще има достатъчно късмет, за да познава вкуса на прясната дива риба, когато стане на моята възраст, а не само вкуса на отглеждани във ферми тилапия, треска и сьомга. Наистина се надявам …

Leave a Reply